О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 27.09. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2157/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 488 от 23.06.2017 г. по ч. гр. д. № 326/2017 г. на Ловешки окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 50 от 17.05.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда № 4220 от 11.05.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 16 на НК, заявено с молба вх. № 2611 от 17.05.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище, че поради настъпилите промени в законодателството (новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 07.02.2017 г.) пред съдията по вписванията следва да бъдат представени документи, удостоверяващи собствеността и наследствените правоотношения, документи за последващите отношения между съсобствениците, както и скици на имота. Счита, че по този начин решаващият състав се е отклонил от задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, като е преценявал материалноправните предпоставки на представения пред него акт за вписване – анекс за продължаване само на срока на вече сключен и вписан договор за аренда.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства”.
По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и със задължителната практика в определение № 405 от 31.07.2017 г. по ч. т. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411 от 02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., и определение № 426 от 28.07.2017 г. по ч. т. д. № 1035/2017 г. на ВКС, І т. о.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Ловешки районен съд, въззивният съд е счел, че същият е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс за продължаване на срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на приетата нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието поради липсата на информация съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Според съдебния състав, анексът следва да има съдържанието, предписано в чл. 6, ал. 1, б. „а” от Правилника за вписванията – идентификация на страните, докато в случая липсва информация дали арендодателката Т. А. А. е единствен наследник-изключителен собственик или е съсобственик на останалите сънаследници, както и ако има такива, дали тя притежава повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Въззивният съд е преценил, че непредставянето на доказателства за изискуемите от закона обстоятелства води до нередовност на заявлението за вписване, за която, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписвания не може да дава указания, поради което постановеният от него отказ е законосъобразен.
Като самостоятелен аргумент за потвърждаване отказа на съдията по вписванията е посочена липсата на представени към заявлението доказателства за пълномощията на подателя Х. М. Д. като представител на арендатора.
По допускане на касационното обжалване :
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че поставеният въпрос е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в отклонение от задължителните постановки в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото потвърждаването на отказа за вписване е мотивирано с преценка на материалноправните предпоставки на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ за сключване на договор за аренда, която е извън правомощията на съдията по вписвания. Въпреки констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС, покриващо допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол. Потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка за съответствие на представения за вписване анекс с изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр.13/2017 г. и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение е в правомощията на съдията по вписвания, а и от друг самостоятелен извод на съда – нередовност на заявлението за вписване поради подаването му от пълномощник на арендатора без представяне на пълномощно. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към решаващия извод на съда за необходимост от представяне на пълномощно като формална предпоставка за редовност на заявлението и за извършване на вписването. Непосочването на правен въпрос в разглежданата насока е пречка обжалваното определение да се допусне до касационен контрол, тъй като при наличие на самостоятелен извод за нередовност на заявлението, по отношение на който не е обосновано приложното поле на касационния контрол, касационното разглеждане на въпроса дали съдията по вписвания има правомощия да проверява съответствието на анекса с материалноправните изисквания на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017 г. няма да доведе до промяна на постановения с определението правен резултат.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 488 от 23.06.2017 г. по ч. гр. д. № 326/2017 г. на Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: