1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
[населено място] 28.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1474 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Ташева от[населено място], срещу решение от 01.06.2010г., постановено по гр.д.№308/2010г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение от 11.12.2009г. по гр.д.№3425/2008г. на П. окръжен съд за отхвърляне на предявените от Д. Т. Ташева срещу Т. Й. Т., Д. Р. Х. и Й. Т. Х. искове с правно основание чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Т. Й. Т., Д. Р. Х. и Й. Т. Х. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. Т. Ташева срещу Т. Й. Т., Д. Р. Х. и Й. Т. Х. искове с правно основание чл.93, ал.2, пр.2 от ЗЗД – за заплащане в двоен размер на платеното капаро от 10 000евро и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на исковата молба ищецът е основал иска си на неизпълнение на задължението по т.9 от предварителния договор към определена дата продаваемият апартамент да бъде свободен от вещни тежести.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи неизпълнение на друго задължение – за изготвяне на изискуеми се две декларации за извършване на продажбата, което задължение е различно от релевираното с исковата молба. Касаторът не е въвел твърдения за такова неизпълнено задължение с исковата молба, поради което неоснователно счита, че въпросът за неизпълнение на това задължение е от значение за конкретното дело. Изложил е доводи, че ако съдът се беше занимал с неизпълненото в уговорения срок задължение за изготвяне на двете декларации, би стигнал до извод за основателност на иска за заплащане на двойния размер на задатъка, при каквито установени данни са били уважени исковете по приложените съдебни решения. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, тъй като релевираният въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, чийто предмет е определен от съдържанието на исковата молба, с която ищецът е сезирал съда с разрешаването на конкретния правен спор. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2010г., постановено по гр.д.№308/2010г. на Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: