5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 742/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр.София, 29.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 742/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 449/22.03.2012 год., постановено по гр.дело № 3739/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, ГО, 15 състав от 06.07.2011 год. по гр.дело № 819/2011 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 66 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за откраднат автомобил марка „Ауди”, застрахован при ответника със застраховка „бонус каско”, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 406,16 лева-мораторна лихва за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените материалноправни и процесуални въпроси, които според него са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на приложените седем броя решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.208, ал.1 КЗ по съображения, че застрахованото лице не е титуляр на имущественото право, което се нуждае от застрахователна закрила. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал съдът е приел, че ищецът-касатор не е придобил собствеността на застрахования автомобил по силата на сключения на 14.12.2009 год. договор за продажба, тъй като с предходен договор, сключен на 14.10.2009 год. с нотариална заверка на подписите, продавачът Е. Е. вече е продал същият автомобил на друг купувач О. М., който се явява негов собственик. При това положение въззивният съд е възприел направения в първоинстанционното решение извод, че повторната продажба не е нищожна, но няма транслативен ефект, тъй като продавачът не може да прехвърли право, което не притежава. Направен е решаващият извод, че доколкото ищецът не е собственик на процесния автомобил той не е носител на застрахователен интерес, поради което, съгласно разпоредбата на чл.195 КЗ, застрахователният договор между страните е недействителен и ищецът няма право на обезщетение за загубата на застрахованото имущество. Поради настъпила преклузия по смисъла на чл.266 ГПК въззивният съд е отказал да обсъди наведените от ищеца за първи път във въззивното производство нови обстоятелства, включително възражението, че представеното копие от договора за продажба от 14.10.2009 год./което не е оспорено при представянето му пред първоинстанциония съд/ не носи печат, а само подпис и щемпел на нотариуса заверил подписите на продавача и купувача.
При тези данни поставеният в касационната жалба материалноправен въпрос „притежават ли материална доказателствена сила официални документи, издадени в непредвидените от закона форма и ред” е ирелевантен за изхода на спора, тъй като договорът за продажба на процесния автомобил няма характер на официален документ, а представлява частен диспозитивен документ. В тази връзка представеното към жалбата р.№ 85/14.07.2011 год. по гр.дело № 635/2010 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о., на което се позовава касатора, в случая е неотносимо, тъй като касае зачитане на формалната доказателствена сила на оспорен официален свидетелствуващ документ-удостоверение за граждански брак.
Вторият процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.266 ГПК и правомощията на въззивния съд при преценка доказаността на фактите и обстоятелствата по делото с оглед настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване на нови обстоятелства и представяне на нови доказателства. По отношение на този въпрос, обаче не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: по гр.дело № 56/2009 год. на ГК-ІV г.о., по гр.дело № 221/2009 год. на ГК-ІІІ г.о., по гр.дело № 177/2010 год. на ГК-ІІ г.о., по гр.дело № 367/2009 год. на ГК-ІІ г.о., по гр.дело № 378/2009 год. на ГК-ІV г.о., по гр.дело № 1151/2009 год. на ГК-І г.о., по гр.дело № 1297/2009 год. на ГК-І г.о. и др. В тези решения е прието, че с оглед въведената в чл.266 ГПК забрана е недопустимо във въззивното производство да се твърдят нови факти и обстоятелства, да се правят възражения и да се сочат нови доказателства, когато същите са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства само, ако не са знаели за тях до подаването на жалбата. В този случай страната трябва да докаже причините, които са й попречили да стори това в първоинстанционното производство, като преценката е предоставена на съда с оглед данните по конкретното дело. В случая Софийският апелативен съд е процедирал в съответствие със закона и цитираната съдебна практика на ВКС, като е отказал да обсъди наведените от ищеца за първи път във въззивното производство нови обстоятелства, включително възражението по отношение завереното копие от договора за продажба от 14.10.2009 год., истинността на което не е оспорена при представянето му в първоинстанционното производство.
Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и да прецени всички събрани доказателства е релевантен по делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този смисъл са и представените към жалбата две решения на ВКС, ГК по гр.дело № 510/2011 год. на ІІ г.о. и по гр.дело № 761/2010 год. на ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с цитираната съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи, направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността по постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 449/22.03.2012 год., постановено по гр.дело № 3739/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: