4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 30.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1702/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. К. П., гражданин на Германия, против определение № 11507 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 15609/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Б” въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, ГО, 120 състав разпореждане от 16.07.2018 г. по гр. д. № 32264/2018 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от Х. К. П. срещу 16 търговски дружества установителни искове за прогласяване нищожността на 16 броя консултантски договори от 22.07.2010 г.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като с него Софийски градски съд е ревизирал акт на друг състав от същия съд, без да е надлежно сезиран и без да е компетентен да осъществи такъв контрол. По-конкретно, частният касатор твърди, че атакуваното определение съдържа недопустимо произнасяне по въпроса за правния интерес и допустимостта на предявените от него 16 установителни иска, който въпрос е решен положително с постановеното от СГС, І-6 състав определение от 17.02.2017 г. по гр. д. № 9530/2015 г. Освен това се твърди и неправилност на въззивното определение по съображения, че в случая е налице правен интерес от предявените искове, тъй като прогласяването на нищожността на процесните консултантски договори ще доведе до оборване на твърдяното от ответника правно основание за получаване на сумата 48 000 евро, а съответно и до доказване тезата на ищеца, че сумата е получена при начална липса на основание.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е при наличие на положително произнасяне от Градски съд (Окръжен съд) относно редовността на исковата молба, Районен съд да обори и ревизира изводите на горната инстанция; 2. Допустимо ли е в рамките на производството по обжалване на разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК Окръжният съд да ревизира и отмени предходно определение на друг състав на Окръжния съд по повод наличието на правен интерес“.
Освен това, частният касатор моли за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт, без обаче да аргументира наличието й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което са върнати исковите молби на Х. К. П. срещу „Евро проект Център“ ЕООД и още 16 еднолични търговски дружества за прогласяване нищожността на сключените между тях 16 договора за консултантски услуги, въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовността на исковите молби чрез обосноваване на правния си интерес от предявените установителни искове, като задължителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост, изхождайки от обстоятелството, че производството по тези искове е отделено от производството, по което е предявен цитираният в исковите молби главен иск. Според съдебния състав, в случая не се касае за защитим засегнат конкретен правен интерес на ищеца, който не е страна по процесните договори, с оглед наличие на претендирано от него право или на претенция за отричано от него право, а за абстрактна формулировка, че интересът му се обосновавал от факта, че защитната теза на ответника по главния иск се основавала само на и единствено върху съществуването на консултантските договори като основание за извършено плащане.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговорят на общото изискване за допускане на касационен контрол, тъй като са ирелевантни за изхода на конкретното дело. Несъстоятелно е съдържащото се във въпросите твърдение на частния касатор, че въззивният съд е „ревизирал“ определение от 17.02.2017 г. по гр. д. № 9530/2015 г. на СГС, І-6 състав, в което е прието наличие на правен интерес за него от предявените установителни искове. Това определение действително е постановено от Софийски градски съд, но в рамките на друго производство – в производството по гр. д. № 9530/2015 г., предмет на което е главният иск (по настоящото дело липсват данни какъв е той), и в което производство е отказано да бъдат приети за съвместно разглеждане предявените от ищеца 16 броя инцидентни установителни искове. По тези искове пред СГС е образувано отделно производство (гр. д. № 2306/2017 г. на І-6 състав), което впоследствие с определение № 29790 от 16.11.2018 г. е прекратено и по правилата за родова подсъдност делото е изпратено за разглеждане като първа инстанция на Софийски районен съд. Именно в производството по образуваното пред СРС, 120 състав гр. д. № 32264/2018 г. е постановено и разпореждането за връщане на исковите молби поради неотстраняване в срок нередовностите им. Следователно, с атакуваното определение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, се е произнесъл по правилността на обжалваното пред него разпореждане на Софийски районен съд, а не е „ревизирал“ определението на Софийски градски съд от 17.02.2017 г. по гр. д. № 9530/2015 г., в какъвто смисъл са поставените от частния касатор въпроси. Ето защо, същите нямат характеристиката на обуславящи за изхода на делото и поради това не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
Касационният контрол не следва да бъде допуснат и на другото поддържано от частния касатор основание – поради очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски градски съд определение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 11507 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 15609/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: