3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
С., 31.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 327/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Ст. К. от АК [населено място] – пълномощник на Д. С. Д., срещу определение 111 от 05.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 192/2011г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 701 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 366/2011 г. на Ямболския районен съд за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от предявения иск за ревандикация на недвижим имот. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът А. Г. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за ревандикация на един апартамент – самостоятелен обект в сграда, за построяването на която ищецът учредил на В. Ст. А. право на строеж, при задължение на последния да проектира и построи за своя сметка сградата, включително и обектите, които ищецът ще получи в собственост вместо заплащане на отстъпеното право. Твърди се, че този договор е предмет на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по гр. д. № 2886/2010 г. на Ямболския районен съд, поради което ищецът се счита за собственик на земята и на построеното върху нея, което се връща заедно със земята в неговия патримониум в резултат на развалянето на договора за строителство. Тъй като междувременно спорният по делото обект бил продаден от В. А. на ответника по делото, ищецът е предявил иска си срещу него, като е въвел и твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че липсва интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът не твърди да е собственик на имота, а твърди, че ако договорът за учредяване право на строеж бъде развален в спора по гр. д. № 2886/2010 г., той се явява собственик на земята и на построеното върху нея. Д., че правният интерес за ищеца произтича от висящия спор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът приел за неоснователен, по съображения, че ищецът би могъл да черпи права от влязъл в сила съдебен акт, а не от висящо производство, а позоваването на чл. 235, ал. 3 ГПК е неотносимо, тъй като преценката за допустимост е направена при условията на чл. 130 ГПК, а не към момента на постановяване на съдебния акт. За неоснователна е счетена аналогията с други видове осъдителни искове, при които притезанието не е изискуемо, тъй като се касае за хипотези, в които законът изрично допуска предявяването им, за разлика от разглеждания случай. Възможността настоящият собственик, научавайки за гр. д. № 2886/2010 г., да отчужди имота, не е взета предвид по съображения, че това действие не може да се противопостави на ищеца, защото исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД задължително се вписва. Предвидената в ГПК възможност за спиране на производство по иска за ревандикация поради наличие на висящ преюдициален спор не е приложима, тъй като в исковата молба, както и във въззивната жалба, не е заявено такова искане. Не е налице съединяване на иска за ревандикация с иска за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, поради което и преценката за допустимост не би могла да изхожда от такава правна конструкция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: необходимо ли е твърдяното спорно право, чиято осъдителна защита се иска, да е налично към момента на завеждане на иска или е достатъчно неговото съществуване да е вероятно основателно към момента на постановяване на решението и да би могло да бъде застрашено от поведението на ответника, като това да се извежда от исковата молба.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /както следва да се квалифицира първото от посочените основания, предвид непосочването на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ не са налице, тъй като поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Съдебната практика е последователна в становището, че активно легитимирано да предяви иск за ревандикация по чл. 108 ЗС е лице, което твърди да е собственик на вещта, предмет на спора. Това е така, защото с иска за собственост се защитават налични права. Лицата, които очакват в един по-късен момент да станат носители на правото на собственост, не разполагат с правната възможност за защита чрез иск за собственост. Посочените от касатора решения са неотносими при преценка за наличие на поддържаното основание, тъй като разглеждат хипотези, при които законодателят изрично е допуснал предявяването на подобни искове. Така, съгласно р. № 154 от 19.01.1962 г. по гр. д. № 9568/1961 г. на ВС, ІІ-ро г. о., иск за установяване на бащинство /майчинство/ може да се предяви и когато детето е осиновено, по съображения, че този иск е свързан със срок за предявяването му; съгласно р. № 2062 от 12.06.1959 г. по гр. д. № 1774/1959 г. на ВС, І-во г. о., страната по един договор за обещание за покупко-продажба не е лишена от правен интерес да предяви иск по чл. 336 ГПК /отм./, но не по съображения, свързани с възможността да придобие правото на собственост върху обещания имот, а тъй като е прието, че засегнатите от изпълнението трети лица могат да бъдат носители както на вещни, така и на облигационни права /каквото притежава купувачът по този вид договор/; р. № 240 от 07.02.1970 г. по гр. д. № 1582/1969 г. на ВС, І-во г. о. и опр. № 318 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., разглеждат хипотези на отрицателни установителни искове, какъвто предявеният от касатора не е; опр. № 391 от 15.07.2009 г. по ч. гр. д. № 396/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 270 ГПК за установяване нищожност на протокол на съдебен изпълнител – случай, различен от спорния между страните.
Поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото – разглежданият случай не разкрива някаква специфика, която да налага допускане на касационно обжалване с оглед промяна на създадената трайна съдебна практика, поради което и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по частната жалба следва да се присъдят 150 лева разноски за производството пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение 111 от 05.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 192/2011г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на А. Г. Д. 150 /сто и петдесет лв./ лева разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: