О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София 06.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1639 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. С. чрез пълномощник адв.М. Н. срещу решение № 124 от 14.06.10г.,постановено по гр.дело № 226/10г.на Окръжен съд – Сливен,с което е потвърдено решение № 914 от 7.01.10г.на Районен съд-Сливен по гр.дело № 4685/09г.в частта,с която жалбоподателят е осъден да заплати на Р.”Б.”гр.Ш.,С. обл.на основание чл.59 ЗЗД сумата 4320 лв,представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот /производствен обект – билкосушилня/за периода от 15.08.05г.-15.08.08г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложено е ППВС № 1 от 28.05.79г.по гр.дело № 1/79г.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е доказано наличието на фактическия състав на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска – кооперацията е собственик на имота,който е ползван от ответника за извършване на стопанска дейност –съхраняване на билки,в резултат на което се е обогатил за нейна сметка.Приел е за недоказано възражението на ответника,че са били налице договорни отношения между страните.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая посоченият процесуален въпрос за допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД не е разрешен в противоречие с ППВС № 1/79г.В конкретния случай не е установено по делото,че са съществували договорни отношения между страните и ищцовата кооперация е разполагала с друг иск,а не с този по чл.59 ЗЗД.С влизане в сила на решението,постановено по иск по чл.108 ЗС между същите страни,с което жалбоподателят е осъден да предаде на ПК”Б.”владението на имота,предмет и на настоящото дело,е отпаднало основанието да държи имота/предварителен договор от 31.08.01г./.Що се касае за твърдението му за наличието на устна договореност между страните за охрана и опазване на имуществото на кооперацията,въззивният съд го е счел за недоказано.Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са конкретни факти може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване,които са цитирани бланкетно ,без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд при наличие на посочените хипотези.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 124 от 14.06.10г.,постановено по гр.дело № 226/10г.на Окръжен съд – Сливен по жалба на С. М. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.