О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 525
гр. София, 06.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1260/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 295 от 08.05.2011 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. №175/2011 г., , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 13.10. 2010 г. по гр.д. № 275 /2009 на РС-Етрополе, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.София 15 000 лева- възнаграждение по договор между страните от 06.07.2007 г. за поддръжка и подобряване на И. на качеството и здравето и безопасността при работа и 5 000 лева-неустойка за забава. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.София счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил иска на [фирма]-гр.София за сумите от 15 000 лева- възнаграждение по договор за поддръжка и подобряване на И. на качеството и здравето и безопасността при работа и 5 000 лева-неустойка за забава, въззивният съд е приел за установено по делото наличието на договор между страните от 06.07.2007 г. с този предмет, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил към ответника като възложител да извърши редица дейности по консултации и обучение на персонала,провеждане на цялостен вътрешен одит по И. и осигуряване присъствието на един консултант при провеждането на контролен одит от страна на сертифициращата организация, както и оказване на съдействие при отстраняване на бележки и препоръки от контролния одит. Уговорен е бил срок за изпълнение: 30.06.2009 г.. Определеното в договора възнаграждение на изпълнителя за извършената от него работа е в размер на 15 000 лева. Като доказателства за последната са приети по делото съответните 11 броя протоколи, част от които подписани лично от изпълнителния директор на възложителя [фирма] – [населено място], а останалите от началник цех”Готова продукция”, като според показанията на последната в качеството й на свидетел , същата е уведомила за това изпълнителния директор. С протоколи №№ 6 и 11 е приета поетапно на два пъти извършената от страна на изпълнителя работа и страните са отбелязали, че за нея се дължи възнаграждение от по 7 500 лева, за което са били и издадени два броя фактури на тази стойност или общо в размер на 15 000 лева. С оглед изложеното, съдът е приел, че се доказва извършената работа, нейното приемане / за част- при условията на чл.301 ТЗ/, поради което искът за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер. С оглед клаузата за неустойка за забава в самия договор и констатираната такава от датата на подписване на протокол №11/10.03.2009 г./, съдът е намерил за основателна и доказана и претенцията за неустойка за забава до размера на 5 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на обжалваното решение при преценка от съда на изнесените от свидетелите факти и нарушение на процесуалните правила, с оглед недопускане на допълнителни доказателства, поради процесуална преклузия.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а вместо това навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, в която преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за допускане на касация в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 295 от 08.05.2011 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. №175/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.