1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр.София, 08.06.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1205 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.12.2017г. по гр.д.№707/2017г.на ОС Бургас, с което са уважени искове с правно основание чл.45 и 86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. Р. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Н. Д. Ч., чрез процесуалня си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е осъдил Д. Р. да заплати на Н. Д. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в следствие на нанесена от него средна телесна повреда на 20.12.2014г., установена с влязла в сила присъда по НОХД № 3943/2015г. на Б., заедно с лихва за забава върху тази сума от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 2 909,27 лева, представляващи изтекли лихви за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 20.12.2014г. до предявяването на иска на 15.11.2016г., както и сумата от 131,60 лева и 140 лева, представляваща имуществени вреди, настъпили в следствие на нанесена средна телесна повреда на 20.12.2014г., , заедно с лихва за забава върху тази сума от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 25,45 лева, представляваща изтекли лихви за забава върху главницата от 131,60 лева за периода от 22.12.2014г. до предявяването на иска на 15.11.2016г и сумата от 25,01 лева, представляващи изтекли лихви за забава върху главницата от 140 лева за периода от 13.02.2015г. до предявяването на иска на 15.11.2016г.;
На основание чл.280, ал.3 ГПК жалбата следва да се остави без разглеждане по отношение на решението, в частта му с която Д. Р. е осъден да заплати сумите сумата от 131,60 лева и 140 лева, представляваща имуществени вреди, настъпили в следствие на нанесена средна телесна повреда на 20.12.2014г., , заедно с лихва за забава върху тази сума от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 25,45 лева, представляваща изтекли лихви за забава върху главницата от 131,60 лева за периода от 22.12.2014г. до предявяването на иска на 15.11.2016г и сумата от 25,01 лева, представляващи изтекли лихви за забава върху главницата от 140 лева за периода от 13.02.2015г. до предявяването на иска на 15.11.2016г.;
Установено е по делото, че жалбоподателят, за нанесена от него средна телесна повреда на 20.12.2014г., е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 3943/2015г. на РС Бургас, за това че в [населено място], след нанасяне на удар с ръка в дясната долна челюст е причинил на Н. Д. счупване на долна челюст и разкъсна рана, довели до затруднение на дъвченето и говоренето.
Съдът е изложил съображения, за това че съгласно разпоредбите на чл.45, ал.1 и ал.2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното.
От заключението на вещото лице, лекар по дентална медицина, специалист по лицево-челюстна и орална хирургия, е прието за установено, че оздравителният период при двустранно счупване на долната челюст и избран метод на лечение „ортопедично шиниране на челюстите със стандартни шини „по Ерих“ продължава средно между 30 и 40 дни при липса на усложнения, а възстановяването на обичайната дъвкателна функция след подобна травма протича по-бавно, като възстановяването на чувствителността на част от устната и брадата продължава обикновено от 3 до 6 месеца и по рядко до година и повече. Посочено е, че според констатациите на експертизата, към момента на извършването й, долната челюст е сраснала напълно, но при захапване е налице „отворена захапка“, т.е. зъбите в задните отдели не контактуват и не позволяват нормално дъвчене, както и , че е налице анестезия (безчувственост) в областта на левия ментален нерв при допир, натиск, убождане и температура. Съобразявайки установените по делото факти съдът е приел, че обезщетение в размер на 15 000 лева отговаря на критериите за справедливост.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представите поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какъв следва да е обема на извършената от съда преценка на събрания доказателствен материал , как следва да се извърши преценка на показанията на заинтересован свидетел, как следва да се определи справедливия размер на претърпените неимуществени вреди и дали следва да се приканят страните към спогодба. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства по делото, да анализира свидетелските показания в съвкупност с другите доказателства и по приложението на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Отговор на тези въпроси е даден в трайната практика на ВКС – постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане. В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Посочва се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца , който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Приема се също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. При липсата на който и да било от тези елементи не се носи отговорност за деликт , като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1398/2013г., ІІІ г.о. на ВКС. За да уважи иска въззивният съд , в съответствие с тази практика, е приел, че след в случая е налице виновно и противоправно поведение/установено с влязла в сила присъда/, което се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните.
В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от деликта. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева за заплатено адвокатски възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2017г. по гр.д.№707/2017г.на ОС Бургас.
Осъжда Д. Р. С. да заплати на Н. Д. Ч. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Р. С. срещу решение от 15.12.2017г. по гр.д.№707/2017г.на ОС Бургас в частта му, с която Д. Р. е осъден да заплати сумите от 131,60 лева и 140 лева, представляваща имуществени вреди, настъпили в следствие на нанесена средна телесна повреда на 20.12.2014г., , заедно с лихва за забава върху тази сума от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 25,45 лева, представляваща изтекли лихви за забава върху главницата от 131,60 лева за периода от 22.12.2014г. до предявяването на иска на 15.11.2016г и сумата от 25,01 лева, представляващи изтекли лихви за забава върху главницата от 140 лева за периода от 13.02.2015г. до предявяването на иска на 15.11.2016г.
Определението, в частта му, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: