О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 13.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1863/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Б. А. Ел А. от гр. С. е подал к. жалба против въззивното решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 221/2008 год. и приложил изложение на основанията за касационно обжалване.
Ответникът Н. з. к., гр. С. не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – М. , като първа инстанция, с решение по гр. д. № 138/2007 год. е осъдил НЗОК да заплати на Б. Ел А. сумата 12 068.82 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 21. 5. 2002 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като отхвърлил иска на Б. Ел А. за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер 1000 лв. до претендирания размер 2 931.18 лв.. По жалба на Националната з. к. е образувано гр. д. № 221/2008 г. на Софийския апелативен съд. С въззивно решение от 13. 4. 2009 г. апелативният съд е отменил изцяло решението на първоинстанционния съд в частта по иска за обезщетение за имуществени вреди и отхвърлил същия иск за сумата 12 068.82 лв. С решението от 13. 4. 2009 г. апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 900 лв., отменил решението в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над сумата 900 лв. до размер на сумата 1000 лв. и отхвърлил исковата претенция за разликата между двете суми, т. е. за 100 лв., като определил датата 12. 7. 2004 г. за начален момент на дължима лихва върху обезщетението от 900 лв. за неимуществени вреди. Въззивният съд е взел предвид безспорните по делото факти, че ищецът е работил като общопрактикуващ лекар в групова практика за оказване на извънболнична медицинска помощ „С”, гр. В., по сключен договор от 26. 1. 2001 г., че с решение от 21. 5. 2002 г. на директора на РЗОК в гр. М. едностранно е прекратен този договор и спрямо жалбоподателя е отказано сключване на нов договор, че решението на директора на Районната з. к. – гр. М. за прекратяване на договора е отменено по съдебен ред от Окръжен съд – М. с решение от 2. 12. 2003 г. по адм. д. № 81/2002 г., потвърдено от Върховния административен съд с окончателно решение от 12. 7. 2004 г. по адм. д. № 1826/2004 г.. Апелативният съд е приел, че в резултат на незаконното решение от 21. 5. 2002 г., отменено по съдебен ред, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на професионалния му личен авторитет и е определил размера на дължимото обезщетение за сумата 900 лв. Съдът е приел, че незаконното решение от 21. 5. 2002 г. за прекратяване на договора между Н групова практика „С”, в чийто състав е ищецът като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, не е в пряка причинна връзка с твърдението му за имуществени вреди – пропуснати ползи, поради невъзможността да получава месечното възнаграждение, което е получал преди постановяване на решението от 21 май 2002 год.. Посочено е, че невъзможността на ищеца да работи в ГП „С” ООД се дължи на отказа № РД-35-03/29. 05. 2002 г. на директора на РЗОК М. да сключи индивидуален договор с Б. Ел А. /л. 15 -17 от досието на приложеното адм. д. № 11475/2002 г. на ВАС/, който отказ е мотивиран и с други нарушения, а не само с нарушенията, обусловили издаването на решението от 21. 5. 2002 г., и който отказ, ищецът не е обжалвал, въпреки предвидената в ЗЗО възможност, за която е бил уведомен.
В изложението за допускане на касационно обжалване не се изтъкват основания, обхванати от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос с основно значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението не съдържа посочване на задължителна практика на ВКС, установена с тълкувателни решения, както предвижда чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е неотносимо, тъй-като не се излагат обосновани доводи, че произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението се твърди, че е въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – апелативният съд се е произнесъл извън пределите на жалбата на НЗОК, съдържаща оплаквания само за размера на обезщетението за имуществени вреди; несъобразяване на съда с всички доказателства по делото и повърхностно тълкуване на отказа на директора на РЗОК – М. за сключване на договор с ищеца. Описаните твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила могат да бъдат предмет на преценка и основания за отмяна на въззивното решение само в производство по чл. 293 ГПК, при вече допусната касация, но не са самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Твърденията са и несъстоятелни и неточни. Производството по исковете на Б. Ел А. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е започнало с подаване на исковата му молба на 4. 10. 2004 г., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 196/2004 г. на Окръжен съд – М. и в хода на производството по делото ответникът НЗОК изрично е оспорил исковете по основание и размер. Производството по гр. д. № 221/2008 г. на САС е по реда на чл. 208 ГПК /отм./, тъй-като въззивната жалба на НЗОК срещу първоинстанционното решение е подадена на 2. 1. 2008 год., преди влизане в сила на ГПК от 1 март 2008 г.. По реда на чл. 208 ГПК /отм./ въззивният съд решава спора по същество въз основа на всички доводи, направени от страните, а не е ограничен от конкретни основания, посочени във въззивната жалба. Несъответно на фактическото положение е твърдението на жалбоподателя, че отказът на директора на РЗОК – М. за сключване на нов договор с ищеца, е мотивиран, видно от диспозитива му, единствено с предходното наказание – прекратяване на договора, което наказание е отменено по съдебно административен ред. Отмененото наказание е описано в т. 3 от мотивите на отказа № РД- 35 – 03/29. 05. 2002 г., но в т. 1 и т. 2 на същите мотиви са описани други нарушения на Б. Ел А. , в това число и подаване на неверни данни в месечните отчети за броя на обхванати лица по програми за управление на здравни приоритети. По делото не е установено и не се твърди, че отказът от 29. 05. 2002 г. е бил отменен, а съдържащите се в делото данни, че Б. Ел А. е бил подал жалба срещу отказа, няма релевантно значение, след като произнасяне по жалбата не е доказано.
Необосновано е твърдението за основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд относно имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, при съществено нарушение на материалния закон. Изтъкват се неправилните /според жалбоподателя/ съображения на съда, че в конкретния случай, размерът на вредите не е установен по достоверен и сигурен начин. Въпросът за точното определяне размера на вредите, обаче, не е решаващ за конкретния спор. Въззивният съд е приел, че ищецът няма основание да претендира за обезщетение за имуществени вреди в резултат на отказа на ответника да сключи с него договор за практика за първична медицинска помощ, тъй-като отказът е обоснован с редица нарушения на ищеца и не е бил отменен. Следователно, констатациите на съда относно вероятността и механизма на определяне на вредите – пропуснати ползи, не променят принципният му извод за неоснователност на тази претенция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 13. 4. 2009 г. по гр. д. № 221/2008 г. по жалбата на Б. А. Ел А. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: