О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N525
София11.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 818/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. , гр. П. срещу решение № 319 от 02.07.2008 г. по гр.д. № 292/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 14 от 07.01.2008 г. по т.д. № 112/2006 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск срещу М. на з. и г. за заплащане на сумата 294 400 лв., заплатена от него като цена на недвижим имот – склад за вълна, който е част от информационния меморандум към договори № РД 50-140/30.03.1998 г. и І РД 50-1966/17.12.1999 г., сключени между него и министъра на з. като орган по чл.3 ЗППДОбП (отм.) за продажба на дружествени дялове от капитала на “Т” ЕООД, гр. П., както и иска за сумата 4 872.63 лв. за заплатени от него данъци и такса смет за склада за вълна като част от описаните активи на “Т” ЕООД.
В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че възивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото, а именно, че като е квалифицирал предявените от него искове по чл.87 във вр. с чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД, както и чл.189, ал.1, изр.второ ЗЗД и е приел, че искането му е за заплащане на цената на придобитата от него собственост върху процесния недвижим имот, въззивният съд недопустимо подменил предмета на делото с оглед заявеното от него искане за връщане на исковата сума като получена при първоначална липса на основание.
Ответникът по касация М. на з. не е заявил становище по жалбата по реда на чл.278 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че предмет на приватизационните договори е продажбата на дялове от капитала на “Т” ЕООД, а не процесният склад и останалите имоти, посочени в информационния меморандум, от което следвало, че собственик на имуществото, в т.ч. и на склада е останало приватизираното дружество и именно то, а не ищецът е съдебно отстранен, след като е бил уважен с влязло в сила решение предявения от РКС Пловдив ревандикационен иск. Въз основа на това направил извода, че след като по приватизацинонните договори ищецът не е придобил собствеността върху процесния склад, то претендираната от него сума е заплатена не като негова цена, а като цена на част от дяловете от капитала на “Т” ЕООД и затова евицирането на имота не е основание за нейното връщане.
Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, индивидуализирано чрез сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. Повдигнатия от касатора въпрос обаче не се отнася до посочените съществени от матерално и процесуалноправен характер въпроси, доколкото с решението си въззивният съд се е произнесъл в рамките на въведения от него предмет на делото, а по същество е свързан с дадената от решаващия съд правна квалификация на спорното право и поради това има отношение към правилността, респ. към допустимостта на обжалвания съдебен акт, съставляващи основания за касирането му по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, но е неотносим към допустимостта на касационното обжалване.
Независимо от горното следва да се отбележи, че съдебната практика е константна по въпроса, че когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, каквито са наведените от касатора твърдения в исковата му молба, съгласно чл.189, ал.1 ЗЗД купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена. Очевидно е, че основанието за връщане на платената цена в посочената хипотеза стои в разпоредбата на предл.3 на чл.55, ал.1 ЗЗД поради отпадане на основанието, на която тя е платена, което изключва търсенето й на плоскостта на неоснователното обогатяване поради първоначална липса на основание за получаването й, каквато не е настоящата хипотеза. Наличието на изобилна съдебна практика по този въпрос сам по себе си е достатъчен факт, за да се отрече ролята му за развитието на правото като водещ критерий в предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице сочения от касатора селективен критерий за допускане на касационно обжалване на постановения от Пловдивския апелативен съд съдебен акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 02.07.2008 г. по гр.д. № 292/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: