1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№526
Гр. С., 01.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 4119/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. М. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.К. от АК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1375/04.07.2013 г. постановено по гр.д. № 3490/2012 г. С това решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд от 16.07.2012 г. по гр.д.№ 41/2012 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че дружеството му дължи сумата 58697 евро по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 6949/2011 г. на Районен съд – Перник.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Позовава се на липса на задължителна съдебна практика на ВКС по поставените правни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона предвид новата уредба на заповедното производство и касаят предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, връзката му със заповедното производство и преюдициално ли е то по отношение на исковото производство.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени В ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца касатор иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма], че ответното дружество му дължи сумата 58696 евро по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 6653/16.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 6949/2011 г. на РС-Перник, с която се разпорежда длъжникът да заплати на кредитора Я. М. посочената сума ведно с съответната държавна такса. Съображенията на апелативният съд са, че за ищеца е отпаднал правния интерес да води установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК, тъй като в хода на първоинстанционното производство с влязло в сила определение от 21.01.2012 г. Пернишкият окръжен съд е отменил разпореждането на Пернишкия районен съд, с което е уважена молбата на Я. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6949/2011 г. Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като макар да е отразил в мотивите отмяната на заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора при липса на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.
При тези фактически данни поставените от касатора правни въпроси са релевантни за изхода на делото. По отношение на тях, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС обобщена в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно цитираното тълкувателно решение, предмет на установителния иск предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедното производство предшествува исковото производство и има обуславящ характер, тъй като предметът на предявения иск съвпада с предмета на заповедта за изпълнение доколкото с възражението си по чл.414 ГПК длъжникът оспорва вземането, за което е издадена, откъдето произтича и правния интерес на кредитора да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. В тази връзка наличието на издадена заповед за изпълнение и направено в срока възражение на длъжника по чл. 414 ГПК обуславя допустимостта на исковото производство по чл. 422 ал.1 ГПК, което се явява продължение на заповедното производство. Съдът сезиран с установителния иск по реда на чл. 422 ГПК на общо основание дължи преценка на неговата допустимост като извърши проверка на абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1375/04.07.2013 г. постановено по гр.д.№ 3490/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: