О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 10.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2154 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. В. чрез пълномощник адв.Д. З. срещу решение № 106 от 27.01.16г.по в.гр.дело № 3164/15г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отменено решение № 3448 от 26.10.15г.по гр.дело № 3481/15г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против [фирма] за заплащане общо на сумата 29 760 лв,представляваща разликата между нетното трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност „ст.мениджър бизнес банкиране в РКЦ- П.” и нетното трудово възнаграждение за длъжността”директор РКЦ –П.”,която е изпълнявал през периода 18.05.12г.-26.03.13г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .Посочени са следните въпроси :1.заповедта на работодателя,с която се възлага изпълнението на друга длъжност,при положение,че в нея няма други уточнения,следва ли да се счита за такава по чл.259 ал.1 т.1 КТ; 2.при положение,че работникът не претендира допълнително трудово възнаграждение,а е изпълнявал трудовите задължения по своя трудов договор и трудовите задължения на замествания работник,то същия има ли право на по-благоприятно възнаграждение ; 3.след като замествания работник почине,отпада ли необходимостта от това някой да изпълнява неговите задължения или няма кой да бъде заместван.
Ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
По делото е установено,че ищецът И. А. В. е заемал длъжността „ст.мениджър бизнес банкиране в РКЦ-П.”по трудово правоотношение с праводателя на ответното дружество,с месечно брутно трудово възнаграждение 2 110.09 лв.С възлагателна заповед № 1860/18.05.12г. му е било възложено временно да изпълнява функциите на директор РКЦ-П. за времето на отсъствието на титуляра И. М..Последният е починал на 20.11.12г.За периода от 18.05.12г.до 20.11.12г.,ищецът твърди,че е изпълнявал както своята длъжност,така и тази на директор РКЦ и претендира дружеството да му заплати сумата 9 279.14 лв,а за периода от 21.11.12г.до 26.03.13г.,през който е изпълнявал длъжността директор – сумата 11 481.65 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че за първия исков период В. е изпълнявал длъжността”директор”по вътрешно съвместителство по чл.259 ал.1 изр.2 КТ.В този случай работникът няма право на по-благоприятното възнаграждение,а може да получи наред със своето и допълнително възнаграждение ,което следва да е уговорено между страните.Прието е,че в случая такова не е уговорено с допълнително споразумение между страните,а възлагателната заповед няма същото правно значение,тъй като с нея само се разпорежда на В. да изпълнява функциите на директор РКЦ за времето на отсъствието на титуляра.Изложени са и съображения,че не е доказано и реално изпълнение,тъй като през периода е имало и работни дни,когато М. е изпълнявал длъжността си.
За втория исков период съдът е приел,че няма данни ищецът да е изпълнявал длъжността,тъй като възлагателната заповед е имала действие до датата на смъртта на отсъстващия М..
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На първите два въпроса е даден отговор в трайно установената практика на ВКС,в т.ч.и в решение № 263 от 17.06.15г.по гр.дело № 1124/15г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Приема се,че независимо от обстоятелството, дали работникът изпълнява само трудовите функции на отсъстващия работник или служител или наред с тях продължава да изпълнява и трудовите функции по своето индивидуално трудово правоотношение, ал. 3 на чл. 259 КТ предвижда, че заместването следва да е резултат от съгласуваната воля на двете страни по трудовото правоотношение, т. е следва да е налице писмено съглашение между страните по трудовото правоотношение, с което те са изразили своята воля и съгласие да се полага труд по т. н. вътрешно заместване.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.Като е приел,че по делото не е доказано,че е постигнато съгласие между страните по трудовото правоотношение за осъществяване на вътрешно заместване и за заплащане на допълнително възнаграждение в определен размер в хипотезата на чл.259 ал.1 изр.2 КТ,въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика.
Въпросът: след като замествания работник почине,отпада ли необходимостта от това някой да изпълнява неговите задължения или няма кой да бъде заместван, би бил релевантен доколкото се замества длъжността,а не физическото лице,ако ищецът бе доказал,че реално е изпълнявал длъжността”директор” и след смъртта на титуляра.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при наличието на практика на ВКС по приложението на чл.259 КТ.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв,определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 106 от 27.01.16г.,постановено по в гр.дело № 3164/15гг.на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. А. В.,със съдебен адрес:гр.П., [улица] адв.Д. З. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 500 лв/петстотин/направени разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.