О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 11.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 488 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. и. , гр. С., Районно Мюфтийство, гр. С., М. н. , гр. Н. против определение № 398 от 15.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 366 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о.
Ответните страни не са подали отговор на частната жалба.
С атакуваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на М. и. , гр. С., Районно Мюфтийство, гр. С., М. н. , гр. Н. срещу определение № 8 от 21.01.2009 г. по в.ч.гр.д. № 9/09 на Окръжен съд- С. , с което окръжният съд, като въззивна инстанция е уважил частната жалба на ЕТ”М”, гр. Н., отменил е първоинстанционното определение за допускане обезпечение на предявения ревандикационен иск. Изложени са съображения, че определенията, с които съдът се произнася по искане за обезпечение на предявен или бъдещ иск, не попадат в категорията съдебни актове, подлежащи на факултативно касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, тъй като нито преграждат развитието на исковия процес, нито дават разрешение по същество на друго производство или преграждат развитието му.
Атакуваното определение е законосъобразно. Обжалваемостта на определенията, постановени в обезпечителното производство произтича от закона, като нормата на чл.396 от ГПК е аналогична на текста на чл. 315 ГПК /отм./, поради което по отношение на този вид определения продължават да важат задължителните за съдилищата в Републиката указания по приложение на процесуалния закон по т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до това, че касационната инстанция се произнася по жалби срещу такива актове, но само когато те са били постановени за първи път от въззивен съд, т.е. контролът по отношение на тях е двуинстанционен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като обезпечителния процес е самостоятелно производство, различно от исковото, то съдебните актове решават по същество въпроса по подадената молба за обезпечение и подлежат на триинстанционно касационно обжалване по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Обезпечението на иск е временна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо и следователно не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 398 от 15.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 366 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: