О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7257/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. К. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 3068 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 571/ 2013 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1054/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от касатора против [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 144/ 15.02.2012 г. на управителя на дружеството и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „гипсаджия мазач”, а искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ е уважен за 4 000 лв и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв.
Ищецът по делото В. Б. обжалва решението само в частта, в която частично е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ. [фирма] не се е възползвало от правото си да обжалва въззивното решение, поради което в частта, в която са уважени исковете за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност и за заплащане на обезщетение в размер 4 000 лв, същото следва да се счита влязло в сила.
Жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос „При предявен иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.3 КТ, кой носи доказателствена тежест за факта на оставане без работа след датата на регистрацията в бюрото по труда”. Счита, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, включително от ВКС и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, отхвърляща иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
[фирма] оспорва жалбата на ищеца и поддържа, че по повдигнатия от него въпрос съдебната практика е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК от Върховния касационен съд. Въззивното решение съответства на така уеднаквената практика, според която доказателствената тежест е за работника – ищец, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли частично предявения осъдителен иск, въззивният съд приел, че при изготвяне на доклада по делото първата инстанция дала надлежни указания на ищеца, че фактът на оставане без работа след незаконното уволнение е в негова доказателствена тежест. За този факт ищецът е представил служебна бележка от А. по з. от 12.04.2012 г., удостоверяваща регистрацията му като безработен от 21.03.2012 г. Първоинстанционният съд уважил иска изцяло, а в жалбата на [фирма] срещу неговото решение е формулирало изрично оплакване, че за периода след 12.04.2012 г. няма доказателства ищецът да е бил безработен. Отговор срещу тази жалба не е подаден, нито е искано събиране на нови доказателства от ищеца. Като приел, че липсват доказателства за факта на безработица след 12.04.2012 г., въззивният съд отменил обжалваното пред него решение и отхвърлил иска за обезщетение, дължимо след тази дата до края на шестмесечния период.
При тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че и след регистрацията си като безработен ищецът носи доказателствена тежест да установи факта, че не е започнал работа до края на шестмесечния период по чл.225 ал.3 КТ. Напротив, той е приел, че след регистрацията си през март 2012 г. и до 12.04.2012 г. (когато е издадена служебната бележка), ищецът е доказал факта на оставане без работа. Но за периода след 12.04.2012 г. не са били налице данни дали ищецът е бил регистриран като безработен, поради което фактът остава недоказан. Касае се за направен въз основа на преценка на доказателствата фактически извод, който не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК. По правния въпрос, поставен от ищеца, въззивният съд не се е произнесъл, а изводът му, че фактът на оставане без работа е в доказателствена тежест на ищеца, е в съответствие с установената практика (решения на ВКС № по гр. д. № 971/ 2011 г., I. г. о., по гр. д. № 335/ 2009 г. IV г. о., по гр. д № 1513/ 2009 г. IV г. о. и др).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 3068 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 571/ 2013 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В. К. Б. против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ за разликата над 4 000 лв до пълния предявен размер от 12 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: