О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 503 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. Ш. от [населено място], [община], подадена против въззивното решение № 19 на Хасковския ОС от 29.ІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 825/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 186 на Свиленградския РС от 29.ІХ.2011 г. по гр. дело № 329/2009 г.: за отхвърляне на нейния иск с правно основание по чл. 422 ГПК, предявен срещу Р. В. К. от [населено място], [община], област Х., чиито предмет е било установяване съществуването на нейно вземане към този ответник в размер на 7 500 евро /седем хиляди и петстотин евро/ по запис на заповед, издаден от последния на 1.ХІІ.2008 г. и с падеж – 1 май 2009 г. .
Единственото оплакване на касаторката Ш. е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 422 ГПК да се уважи, като се признае съществуването на нейно вземане към Р. В. К. в размер на 7 500 евро по процесния запис на заповед, издаден на 1.ХІІ.2008 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. В. К. от [населено място], обл. Х. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Х. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложеното в касационната жалба оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1000 лв. /хиляда лева/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие, касаторката Ш. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Хасковският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 78/17.VІІ.2009 г. на състав на І-во т. о. по т. дело № 29/2009 г., по процесуалноправния въпрос дали, ако само в резултат на дадени от решаващия съд указания относно доказване на каузална сделка, представляваща договор на стойност над 5 000 лв. /чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ГПК/, но във връзка с редовен запис на заповед /документ по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК/, ищецът не е успял да докаже – с надлежни, допустими от процесуалния закон доказателства, наличието на каузално правоотношение, искът относно съществуването на вземането предмет на менителничния ефект следва да бъде отхвърлен, като се игнорира абстрактната сделка.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Хасковския ОС, касационната жалба на В. С. Ш. от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 in fine от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. допустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая данните по делото са, че исковата молба на настоящата касаторка „по чл. 415, ал. 1 ГПК” срещу издателя на процесния запис на заповед Р. В. К. с вх. № 5041/4.VІ.2010 г. по описа на РС-Свиленград е била оставена без движение с резолюция на съответния районен съдия и дадени от него указания в смисъл: „да се уточнят обстоятелствата, от които произтича искането чрез конкретизиране на обстоятелствата и фактическото основание от което произтича вземането”. Но предявяването в пределите на преклузивния едномесечен срок на специалния положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, винаги предпоставя започнало заповедно пр-во, а когото то е било такова по чл. 417, т. 9 ГПК, фактическото основание, от което произтича вземането, е съответният документ, респ. менителничният ефект като ценна книга, в която това вземане е инкорпорирано. Налице е следователно вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт: като постановено по иск, какъвто Ш. не е предявявала с първоначалната си молба от 4.VІ.2010 г., постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, щом основанието на този иск е било изменено, но не по инициатива на ищцата, с каквато възможност тя е разполагала съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 1-во ГПК (и доколкото първостепенният съд прецени това за уместно с оглед защитата на ответника), а в случая – по служебен почин на същия съд.
Обжалваното решение за отхвърляне на положителния установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК – в хипотеза, в която не е било противопоставяно от ответника възражение за наличие на каузално правоотношение, по повод на което да е бил издаден процесния менителничен ефект, се явява постановено в пряко противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от първото отделение на търговската колегия на ВКС, както следва: 1/ Р. № 149/5.ХІ.10 г. по т. д. № 49/2010 г.; 2/ Р. № 5/2.ІІ.2012 г. по т. д. № 75/2011 г. и 3/ Р. № 143/1.ІІ.2013 г. по т. д. № 870/2011 г., които еднопосочно са в смисъл, че „при липса на възражение от длъжника-издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, което ефектът да обезпечава, кредиторът- поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка”. Следователно, освен вероятността за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, налице е и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 19 на Хасковския окръжен съд от 29.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 825/2011 г.
У К А З В А на касаторката В. С. Ш. от [населено място], [община], [улица], че следва в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 293.40 лв. /двеста деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2