О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №397/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Г. д. “О. п.” – МВР – [населено място], против въззивно определение №692/26.3.2012 г. по ч.гр.д.№697/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., трети състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Л. П. Г. от [населено място] е предявил против Г. д. “О. п.” – МВР – , обективно съединени искове с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР за сумата 26124 лева и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и ПМС №74/1994 г. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по първия иск, както и деловодни разноски.
С протоколно определение от 02.6.2011 г. по гр.д.№9733/2010 г. Софийският градски съд е прекратил производството по делото, поради плащане на претендираната сума от ответника след завеждане на исковата молба в съда/погасяване чрез плащане/.
С определение от 14.6.2011 г., постановено в закрито заседание първоинстанционният съд е осъдил ответника Г. д. “О. п.” – МВР – , да заплати на ищеца Л. П. Г. сумата 972 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
С определение, постановено в закрито заседание, СГС е оставил без уважение молбата на ответника по исковата молба Г. д.“О. п.” – МВР – , за присъждане на разноски по делото.
С определение №692/26.3.2012 г. по ч.гр.д.№697/2012 г. по частни въззивни жалби и от двете страни, Софийския апелативен съд, т.о., трети състав, отменил определение на СГС, ГО, І-13, от 14.6.2011 г. по гр.д.№9733/2010 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Л. П. Г. за присъждане на разноски в размер над 972 лева до претендирания от него размер от 2500 лева и вместо това е осъдил Г. д. “О.п.” – МВР – , да заплати на ищеца още 1528 лева деловодни разноски. Със същото определение въззивната инстанция е потвърдила определение от 13.9.2011 г. по гр.д.№9733/2010 г. на СГС, ГО, І-13, с което е оставена без уважение молбата за допълване на определението от 02.6.2011 г. за прекратяване на производството в частта за разноските.
По частната жалба на Л. Г., за размера на разноските, въззивната инстанция е приела, че мотивите на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неправилни, тъй като упражняването на правомощията на съда по чл.78, ал.5 ГПК може да се извърши само при наличие на искане от насрещната страна в писмен вид, каквото не е направено, а такова липсва и като възражение в съдебното заседание, проведено на 02.6.2011 г. Въззивната инстанция е изложила мотиви, че ако е налице пропуск в протокола по този въпрос, то това е могло да бъде преодоляно по реда на чл.151 ГПК, но искане за това не е постъпило.
По частната жалба на ответника по исковата молба – Г. д. “О. п.” – МВР – , също за разноските, Софийският апелативен съд е приел, че същата е неоснователна. Изложени са съображения, че след като ищецът не е бил поканен да получи следващото му се обезщетение по чл.252, ал.1 ЗМВР, то причина за завеждане на делото в съда е именно ответникът и е без значение причината за прекратяването на делото.
В изложението към частната касационна жалба на ответника по исковата молба се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като такъв се сочи неправилното прилагане нормата на чл.152 ГПК, тъй като съдът е приел, за неизвършени действия, за които има доказателства в протокола от заседанието и в резултат, на които е постановен акт на съда. Сочи се, че след като протокола е доказателство за извършените съдопроизводствени действия на една от страните при положение, че действията на съда по този повод са удостоверени в същия протокол и е последвало произнасяне с определение. Твърди се също така, че постановяване на определението съдът неправилно е приложил нормата на чл.152 ГПК и не е съобразил, че тя се отнася до случаите, когато в самия протокол няма доказателства за извършени действия и се сочи, че съдът не е приложил едно от основните начала на гражданския процес в чл.5 ГПК, а именно да решава според точния смисъл на закона, а ако прецени, че е непълен според общия му разум.
Относно определението от 13.9.2011 г. се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като такъв въпрос се сочи, че след като ищецът няма правен интерес от водене на процес и делото е прекратено на това основание, ответникът дал ли е повод за завеждане на дело и защо да не му се присъдят разноски. По-нататък в изложението се твърди, че ЗМВР не съдържа разпоредба за срока, в който трябва да се изпълни задължението за изплащане на обезщетението, поради което е приложим общия ред за изпълнение на парични задължения и се цитира разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба Л. П. Г. е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение, респективно определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос за правния интерес от водене на процеса при наличие на дължимо от ответника вземане на ищеца и прекратяване на делото, поради извършено плащане в хода на процеса, не е решаващ в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл.252, ал.1 ЗМВР ответникът е дължал обезщетението от деня, следващ прекратяването на правоотношението между него и ищеца. Поради това той е изпаднал в забава от 12.5.2010 г., а исковата молба е заведена в съда на 24.8.2010 г., към която дата задължението не е изпълнено. Това е станало една на 29.10.2010 г., видно от представените с отговора по чл.131, ал.1 ГПК доказателства. Поради това решаващият за случая въпрос е дължи ли ответникът по иска заплащане на разноски, когато претенцията е предявена преди, респективно след, завеждане на исковата молба в съда. Такъв въпрос обаче в изложението не е поставен.
Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които обаче следва да се разгледат и на тях да се отговори, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване.
Пред вид изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №692/26.3.2012 г. по ч.гр.д.№697/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., трети състав, по подадена от Г. д. “О.п.” – МВР – [населено място], частна касационна жалба, вх.№3932/19.4.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: