5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
[населено място], 12.08. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на пети август, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4645 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски апелативен съд № 809 от 09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 437/2013 г., е потвърдено определение от 09.11.2012 г. на Софийски градски съд, І-15 с-в, постановено по гр.д. № 4659/2009 г., с което е оставено без уважение искането на Е. Е. И. на основание чл. 225 ГПК за главно встъпване в процеса.
Недоволен от въззивното определение на САС е Е. Е. И. от [населено място], който чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. от АК-С., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон – чл. 225 ГПК.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е – налице ли е правен интерес за жалбоподателя да участва като главно встъпило лице в гражданско-правен спор, чийто изход би увредил съществено правата му, в случай на неговото неучастие.
Ответниците по частната жалба В. К. Д. и С. Е. И. – Д., и двамата от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Д. Х. от АК-С. и Р. У. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразяват становище за неоснователност на частната жалба, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], представляван от изпълнителния директор С. А., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната допустимост и основателност.
Останалите ответници по частната жалба не изразяват становище по нея в писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо развитието на процеса, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая молбата на частния касатор за главно встъпване в процеса на основание чл. 225, ал. 1 ГПК е неоснователна, тъй като той като третото лице в процеса е предявил иск само срещу ищците, но не и допустим иск и с предмет тъждествени права и срещу ответниците. Приел е, че предявените искове от ищците срещу ответниците са с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – за установяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху 8000/18245 ид. части от недвижим имот, поради липса на представителна власт и по чл. 108 ЗС за ревандикация на имота, предмет на атакуваната ипотека. Предявените искове от Е. И. като главно встъпило лице в процеса са – срещу ищцата Стойка И.-Д. – по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо нея, че той е собственик по закон и завещание на 3547,64/18245 ид. части от процесния недвижим имот, а срещу ищците и ответниците по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че сключеният на 20.04.2005 г. договор за учредяване на ипотека е действителен. При тези данни, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 1 ГПК за конституиране на частния касатор като главно встъпило лице със самостоятелни права върху предмета на спора, тъй като встъпващият не ги е упражнил чрез предявяване на искове срещу двете страни/ предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че сключеният на 20.04.2005 г. договор за учредяване на ипотека е действителен е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото липсва въведено спорно право./.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочен процесуалноправен въпрос, който, така както е формулиран, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне молбата на частния касатор по чл. 225, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като наличието на правен интерес за жалбоподателя да участва като главно встъпило лице в гражданско-правен спор, чийто изход би увредил съществено правата му в случай на неговото неучастие, не е достатъчно основание за конституирането му от съда в процеса по чл. 225, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба и трайната съдебна практика по приложението на чл. 225 ГПК, респ. чл. 181 ГПК/отм./, предпоставка за допустимост на главното встъпване е предявяване от третото лице на самостоятелни права върху предмета на спора, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяване на искове срещу двете страни по първоначалния иск. Главното встъпване е допустимо, ако третото лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице, какъвто, както се посочи по-горе, не е настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че с обжалваното определение въззивният съд изцяло се е съобразил със съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК, като въз основа на обстойна преценка на изложените твърдения в исковата молба на главно встъпващия и данните по делото е приел, че заявените от него права и тези, предмет на първоначалните искове, на първо място не са тъждествени, а освен това и предявените искове срещу ответниците са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото третото лице/главно встъпващ/ и ответниците не спорят, че договорната ипотека е действителен договор, т.е. липсата на тези предпоставки съставлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на главното встъпване по чл. 225 ГПК. Неоснователно е възражението на частния касатор за пряко приложение на чл. 13 Е., тъй като прилагайки разпоредбата на чл. 225 ГПК в точния й смисъл и съобразно приетото в трайната съдебна практика, въззивният съд не е нарушил ничии права, в т.ч. и тези на частния касатор.
Като краен извод, липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по заявеното искане по чл. 225 ГПК, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 809 от 09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 437/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 5037 от 07.05.2013 г. на Е. Е. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :