О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 18.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1620/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№998/16.02.2017г.,подадена от К. Б. К.,чрез пълномощника й адвокат М. Л.,против решение №7/16.01.2017г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№549/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение 1031/25.07.2016г. по гр.д.№3019/2015г. по описа на Варненски окръжен съд-за отхвърляне на предявения от К. Б. К. срещу П. Б. П.,М. М. М. и А. Н. М.,иск за приемане за установено правото на собственост на ищцата върху жилище/апартамент/,находящ се в [населено място], [улица],разположен самостоятелно на трети етаж,с площ от 120,27,ведно с избено помещение №2,с площ от 20.09 кв.м и съответните идеални части от общите части на сграда,разположени в описания недвижим имот,основани на твърдения за придобиване по завещание от 01.09.1989г. от Д. Д. П.-поч.18.10.2001г. и по завещание от 06.09.1989г. от Б. П. П.-поч.18.10.2001г.,а от завещателите-чрез реализирано право на надстрояване,отстъпено им чрез договор №545,сключен на 01.01.1969г.,отразено в схема на лист 58,подписана от съда,неразделна част от решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. Б. П.,М. М. М. и А. Н. М.,чрез пълномощника си адвокат Б. Ж.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото за не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,съдът е приел за установено с писмените доказателства по делото,че чрез договор №545 сключен на 01.01.1969г.,съгласно НПЖДЖФ,Председателят на ИК ГНС В.,въз основа на решение одобрено от ОНС,е прехвърлил на Б. П. и Д. П.,държавен жилищен имот в [населено място], [улица],етаж втори,целия от 95 кв.м застроена площ,и две изби,както и 66,67 % идеални части от общите части на сградата и 66,67 % идеални части от дворното място,като по отношение на дворното място на купувачите се отстъпва право на строеж, срещу цена в размер на 6959 лева.Съдът е посочил,че ответниците са оспорили исковете с твърдение,че договорът се отнася само до втория етаж на сградата,не и до процесния етаж,като от своя страна ответниците П. П.-/брат на ищцата/ и М. М./съпруга на ответника П. П./са направили евентуално възражение за свое право на собственост върху имота,придобито чрез осъществяване на право на строеж,отстъпено с молба с нотариална заверка на подписите от 17.05.1975г.-лист 106 от делото,изходяща от родителите на ответника П. П.-Б. П. и Д. П.,до отдел „Архитектура и благоустройство”-ГНС В.,с която на основание член 15 в от ЗС,заявяват че предоставят на сина си П. П. правото да построи за себе си жилище-за задоволяване нуждите на семейството му-чрез преустройство от мансарден в редовен – етаж от малоетажната жилищна сграда.Съдът е отбелязъл,че съгласно представеното заверено копие/лист 141 от делото на ОС/се установява,че на 11.03.1974г. е дадена виза за дострояване на сградата на втория етаж,като според обяснителната записка се проектира надстрояване на съществуващото масивно жилище,като постройката съдържа:кухня,две спални,хол,баня и клозет,но в графичната част са посочени разпределения на втория и таванския етаж,като с издадения позволителен билет №177/04.11.1974г. е разрешено на Б. П. и Д. П. да извършат надстройка на втори етаж на съществуващата едноетажна сграда по одобрен архитектурен проект и впоследствие в разрешението съгласно постъпилата от последните нотариално заверена молба №4898/17.03.1975 от П.,в разрешението е добавен и ответникът П. Б. П..В резултат на това съдът е стигнал до извода,че след като през 1969г. П. са закупили правото да преустроят в пълноценен и да придобият собствеността върху втория етаж от процесната жилищна сграда,с придобиването на този етаж като самостоятелен обект е възникнала и етажната собственост в тази сграда, и на правото на надстрояване,съобразно предвижданията по застроителния план към този момент.Съдът е взел предвид,че между страните не е спорно,че обектът е самостоятелен,и че третият етаж на сграда е построен,съществува и е бил обитаван от родителите на страните,деклариран като тяхна собственост,като спорен остава въпросът придобили ли са наследодателите правото на надстрояване на сградата с жилището на третия етаж,придобивайки правото да преустроят втория етаж в жилище по договора от 1969г.,съответно ако са го придобили прехвърлили ли са го на сина си,с горепосоченото нотариално заявление.При анализа на установеното с доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че по силата на договора от 1969г. завещателите не са придобили права на надстрояване с конкретния обект,тъй като правото на надстрояване на сграда,етажна собственост,следва да бъде изрично учредено в тяхна полза от етажните собственици.След като такова липсва,съдът е приел,че правото на собственост върху този обект следва да се уреди по реда на член 92 ЗС,каквото основание на иска не е въведено,поради което ищцата не е придобила твърдяното право на собственост чрез завещанията,направени в нейна полза.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл по въпроса,че с декларация по чл.15 „в” ЗС е възникнала етажна собственост между П. Б. П. и М. М. М. от една страна и наследодателката на А. Н. М..
Този извод е незаконосъобразен и постановен в противоречие с практиката на ВКС”-като се цитира Решение №3841 от 10.02.19997г. на ВКС по гр.д.№1657/1996г.,ІVго-постановено по реда на ГПК/отменен/
Съгласно притетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно,правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Така посоченият от касатора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви,с които съдът е стигнал до извода, че етажната собственост е възникнала с построяването на самостоятелния обект,а именно втория етаж от Б. П. и Д. П.,съгласно издадените строителни книжа и по утвърден архитектурен проект и съобразно правата им по договора от 1969г.Ето защо,неотносима е и посочената от касатора съдебна практика.
На второ място в изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:”Съдът се е произнесъл по въпроса за отчуждаването на идеални части от дворното място и от съществуваща в него сграда за предвиденото по реда на член 54”а” от ЗПИНМ е необходимо учредяване право на надстрояване по реда на член 56 ал.2 и ал.3 ЗТСУ/отм/”,разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС.
С оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,изводите на съда се основават на приетото за установено,че завещателите не са придобили права на надстрояване с конкретния обект,предмет на спора,поради което така формулирания въпрос от касатора не е разрешаван с обжалваното въззивно решение,нито е обсъждана такава хипотеза.
В останалата част от изложението липсват формулирани правни въпроси,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК относно правната квалификация на иска,както и приложимостта на разпоредбата на член 92 ЗС,по отношение на която съдът с решаващите си мотиви е отбелязъл,че същата не е посочена като основание на иска по делото,поради което не може да се произнесе по него,които касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба П. Б. П.,М. М. М. и А. Н. М.,следва да се присъдят поисканите и направени за настоящото касационно производство разноски в размер на 4 700 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 11.04.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7/16.01.2017г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№549/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. Б. К. да заплати на П. Б. П.,М. М. М. и А. Н. М. сумата от 4700 лева/четири хиляди и седемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: