4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 19.11.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2180 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7729/12.03.2019г., подадена от Ж. И. Д. чрез процесуалния ? представител адв.Д. М. от АК-Д., срещу решение №110/31.01.2019г., постановено от II-ри състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№681/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на Ж. И. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 10.01.1997г., постановено от X. състав на Варненския районен съд по гр.д.№1654/1995г., с която се иска административният адрес на процесния имот вместо [улица] да се впише [улица] [улица].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК поради вероятната нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса когато данните по кадастралната карта и кадастралните регистри не съвпадат с адреса на имота, посочен в решението, който адрес се определя от органите на местното самоуправление и при наличие на молба за очевидна фактическа грешка, следва да се поправи адресът или следва да се поправят данните по кадастралната карта и кадастралните регистри.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, а именно следва ли съдът при установени очевидни фактически грешки в съдебен акт, да ги поправи и без да е сезиран с молба за очевидна фактическа грешка от някоя от страните.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба ДП „БСТ“, чрез процесуалния си представител адв.А. Т. М. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. Ж., представляван от назначения от съда като негов особен представител адв.А. Т. Х. от АК-В., изразява становище, че подадената от Ж. И. Д. касационна жалба е основателна.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
С решение от 10.01.1997г., постановено по гр.д.№1654/1995г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, Д. В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д. и М. Ж. И. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Български спортен тотализатор владението върху собствения му недвижим имот – магазин с площ от 22.41кв.м., със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в [населено място], [улица], представляващ имот пл.№… в кв…. по плана на 8-ми подрайон на [населено място].
На 20.09.2017г. в регистратурата на Варненския районен съд е постъпила молба с вх.№53196, подадена от Ж. И. Д., с искане да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение от 10.01.1997г., постановено по гр.д.№1654/1995г. като на стр. трета след текста „РЕШИ“ наред шести вместо текста „С. С.“№7“ да се чете „ [улица] [улица]“ и навсякъде в решението вместо текста „ [улица]“ да се чете „ [улица] [улица]“. Поддържа, че според представените с молбата удостоверение изх.№А./2/ от 24.01.2006г. на район „О.“, [община] и изх.№А.-1100-22/16.09.2004г. на район „О.“ и А.-1100-25/16.09.2004г. на район „О.“, посоченият от ищеца по делото имот пл.№…., идентичен с ПИ №… в кв…. на 8-ми подрайон на [населено място], е с административен адрес [улица] [улица], което е пълната и правилна индивидуализация на имота.
За да постанови обжалваното решение, Варненският окръжен съд е взел предвид, че имотът, предмет на ревандикационния иск, е точно описан в диспозитива на постановеното през 1997г. решение, съобразно неговата индивидуализация, съдържаща се в исковата молба. Изложени са съображения, че по принцип грешката досежно индивидуализацията на имота би могла да съставлява очевидна фактическа грешка, но в случая към молбата не е представен нотариален акт или друг документ за собственост, установяващ по безспорен начин, че към датата на постановяване на решението процесният имот се е намирал именно на сочения от молителката адрес.
Взето е предвид, че към молбата са представени само нови документи, съставени след постановяване на решението, които не биха могли да обосноват основание за поправка на решението, а само евентуално за неговата отмяна. Прието е за недопустимо въз основа на писмени доказателства, съставени след постановяване на решението и то по инициатива на самата молителка, решението да бъде поправено, доколкото целта на поправката е да се отстрани пропуск във външното обективиране на волята на съда в диспозитива, а не да се внасят допълнеиня или поправки, съответстващи на последващи изменения на обстоятелствата.
Посочено е, че липсват данни към датата на постановяване на решението /10.01.1997г./ недвижимият имот да се е намирал на посочения от молителката адрес / [улица] [улица]/, като е прието, че евентуалните последващи промени във връзка с приетата КК на [населено място] и настъпилите промени в административните адреси в района не представляват основание за поправка, тъй като съдът съобразява всички факти към датата на постановяване на решението и не би могъл да поправя същото при всяко ново изменение. Изложени са съображения, че евентуално настъпилите в последствие промени ще бъдат съобразени при необходимост във връзка с изпълнението на решението от съответния орган.
Посочено е също така, че недвижимите имоти се характеризират с площ, граници, номер по действащ кадастрален план, като административният адрес не е нито единственият, нито най-същественият индивидуализиращ белег на едни недвижим имот, като в тази връзка следва да се има предвид, че решението, чиято поправка се иска, е постановено преди 22 години и очевидно до този момент не е възникнал проблем с неговото прилагане, предвид което дори да съществува някакво несъответствие между административния адрес, който е посочен за имота, то същото не е засегнало изпълнението на решението.
В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззвният съд е приел, че очевидната фактическа грешка представлява само несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението / решение №256/21.05.2010г. по гр.д.№175/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №141/21.05.2014г. по гр.д.№488/2010г., І ГО на ВКС/, както и че за да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав / решение №27/11.03.2016г. по гр.д.№3502/2015г., Второ ГО на ВКС/ и не е допустимо очевидна фактическа грешка да бъде поправяна въз основа на представени след постановяването на решението нови писмени доказателства, посредством които страната се стреми да установи различни от вече установените факти, какъвто е и настоящият случай – в представеното с молбата удостоверение №А.-1100-22 от 16.09.2004г., адресирано до Варненския окръжен съд, Административно отделение, Първи състав, адм.д.№1462/2003г., е посочено, че И. Ж. И., Д. В. И., М. И. Ж. и Ж. И. Д. са записани като собственици на ПИ №….., който се намира на посочения в решението на В. адрес и който според удостоверение №А./2/ от 24.01.2006г., издадено от район „О.“ съответства на имот пл.№…., а не на посочения в решението имот пл.№….
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали съдът при установени очевидни фактически грешки в съдебен акт може да ги поправи и без да е сезиран с молба от някоя от страните, т.е. служебно. Последователно, категорично и непротиворечиво съдилищата приемат в своята практика, че допуснатата от съда очевидна фактическа грешка може да бъде поправена и по почин на съда, каквато възможност изрично е предвидена и в чл.247, ал.1 ГПК – съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. В настоящия случай подобен въпрос не може да бъде поставен, тъй като не е налице отказ да бъде образувано производство по чл.247 ГПК, нито се установява съдът в мотивите към обжалваното решение да е установил, че е допусната очевидна фактическа грешка, различна от посочената в молбата, и да е отказал да се произнесе по съществуването ?.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №110/31.01.2019г., постановено от II-ри състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№681/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: