4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 526
С., 19.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 300/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., подадена чрез служебния му защитник адв.Р. М. срещу решение № 89 от 23.10.2009 г. по т.д.№ 189/2009 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 337 от 14.05.2009 г. по т.д.№ 508/2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която касаторът и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата 26 875.75 лв., представляваща заплатено от Банката задължение на [фирма] към ТД на НАП и с която предвид неговото погасяване неоснователно са се обогатили, както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 1 973.25 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по значими за делото правни въпроси относно валидността на ревизионен акт, издаден от органа по приходите извън предметната му компетентност и за валидността на извършени от банката действия да извършва плащане на дълга със суми от „неразрешен овърдрафт” за покриване на задълженията на титуляра по разплащателната му сметка. По първият въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се извършва позоваване на трайната практика на ВАС, а по отношение на втория въпрос счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значението му за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието за установено, че по силата на договор от 27.04.2006 г. Банката е открила разплащателна сметка на името на [фирма] в клона й в [населено място]. Процесната сума е била преведена по тази сметка от ТД на НАП – [населено място] като сума за възстановяване на ДДС за м.май 2006 г. в съответствие с данъчен акт за прихващане и възстановяване. На 03.08 и 04.08.2006 г. касаторът с две последователни банкови операции изтеглил общо 26 800 лв. от откритата му сметка в клона на Банката, средствата по които са постъпилите от ТД на НАП – Б.. Прието е за установено също така, че на 18.07.2006 г. в клона на Банката е получено запорно съобщение на публичен изпълнител при ТД-Б., с което е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и върху суми, предоставени за доверително управление на [фирма] във връзка с негово публично задължение в размер на 40 448.32 лв. Не е било спорно, че касаторът прехвърлил предприятието си на [фирма] по реда на чл.15 ТЗ.
Въз основа на така установените факти въззивният съд приел, че по силата на чл.206, ал.2 ДОПК при получаване на запорното съобщение ищцовата страна става трето задължено лице, направеното след получаването му плащане е недействително спрямо Държавата, като Банката в това й качество отговаряла солидарно с длъжника за вземането до размера на задължението. На основание цитираната разпоредба Банката превела на данъчните органи исковата сума, която възстановила чрез оформения на името на едноличния търговец „неразрешен овърдрафт”.
Счетено е за неоснователно възражението, че преди да преведе сумата Банката е следвало да провери влязъл ли е в сила ревизионния акт, връчен ли е на длъжника, както и възражението, че е следвало да уведоми НАП за липсата на авоари по сметката на длъжника, като е застъпено становището, че с процесуална легитимация в изложения смисъл разполага единствено длъжникът по изпълнителното производство. За да изпълни задълженията си на трето лице Банката оформила служебно “неразрешен овърдрафт” на името на едноличния търговец, което й право произтичало от т.18 от сключения между тях договор в случай на недостиг на необходимия авоар в сметката на клиента за покриване на вземанията на банката.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените по-горе въпроси е неотносим към настоящия правен спор, поради което не може до обоснове касационно обжалване по приложно поле. Доколкото валидността на ревизионния акт не само не е обосновал решаващите изводи на въззивния съд, но той е релевиран едва с касационната жалба, то следва да се приеме, че основната, водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, установена с чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.
Въпросът за валидността на извършени от Банката действия за покриване на задълженията на титуляра по разплащателната му сметка със суми от служебно оформения му „неразрешен овърдрафт” несъмнено е значим за делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда. По отношение на въпрос, който съдът е разрешил в съответствие с договорена от страните клауза, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице само при наличие на спор за нищожността й поради противоречието й с императивни правни норми, какъвто спор в случая не е бил повдигнат.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 23.10.2009 г. по т.д.№ 189/2009 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: