О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 20.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1365 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Е., гражданин на Република А. срещу въззивното Решение № 44 от 06.02.2018 год. по т.д.№ 712/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на С. Е. срещу Решение № 465 от 03.10.2017 год. по т.д.№ 189/2017 год. на Пловдивски окръжен съд в тази негова част с която първоинстанционният съд е отхвърлил за сумата над 17198.48 лв. и до претендирания размер от 58000 лв. предявеният от Е. срещу „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД иск с правно основание чл.408 ал. 1 вр.чл.405 ал.1 КЗ – заплащане на застрахователно обезщетение за увреждането на автомобил м.”Мерцедес”, произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща периода към 14.06.2016 год. – датата на застрахователното събитие.
Безспорно е било между страните наличието на застрахователно обезщетение, както и обстоятелството, че е налице пълно погиване на веща („тотална щета”). Спорен е бил размерът на дължимото застрахователно обезщетение. По обезпечаване на доказателствата е било проведено производство по чл.207-208 ГПК – ч.гр.д.№ 11104/16 год. на РС-Пловдив. В рамките на това производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително заключения са били приети.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно погиване на застрахованата вещ, но претендираното обезщетение е завишено, предвид обстоятелството, че то е съизмеримо с действителната стойност на автомобила към датата на ПТП – 57520 лв. От тази стойност следва да бъде приспадната стойността на годните агрегати, възли и детайли, възлизаща общо на 40321.52 лв., съобразно експертното заключение. Основанието за приспадане на стойността на годните части от сумата на застрахователното обезщетение е било регламентирано с чл.14.3.1 от Общите условия на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. Присъдил е обезщетение за забава, съобразно законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Решението на Пловдивския окръжен съд е обжалвано от С. Е. в частта с която искът е бил отхвърлен. В производството пред П. не е искано събирането на нови доказателства. Доводите на ищеца-въззивник са били в насока оспорване на заключението на експертизата относно наличието и стойността на запазените части на автомобила. П. е приел, че при събирането на доказателства по възражението на ответника в отговора на ИМ за приспадане стойността на възлите и агрегатите първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, доказателствената тежест е била разпределена правилно, поради това е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на два въпроса: „1./ Следва ли съдът да съобрази, като процесуално нарушение, отразяващо се на правилността на първоинстанционния акт липсата на указание за разпределяне на доказателствената тежест досежно обстоятелствата, засягащи предмета на спора?; 2./ Допустимо ли е при наличие на депозирано възражение от страна на ответника за което същият, съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК носи доказателствената тежест, да не се събират доказателства, а възражението да се доказва, като се черпят аргументи от доказателствата, ангажирани от насрещната страна?”.
В изложението, касаторът се позовава и на основанието по чл.280 ал.2 ГПК в хипотезата „очевидна неправилност” на въззивния акт.
В представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД изразява становище, че липсват предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Първият въпрос, касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 17/2018 год. по гр.д.№ 1578/2017 год. на ВКС-ГК, І г.о.
По отношение на този въпрос, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Преди всичко, въпросът е поставен общо, а на второ място той не кореспондира с правния въпрос по който се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК съставът на І г.о. Правният въпрос по който е формирана задължителна съдебна практика с Решение № 17/2018 год. по гр.д.№ 1578/2017 год. е „допустими ли са пред въззивния съд доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение”. В отговора си, съставът се е позовал на т.2 на Решение № 1/2013 год. на ОСГТК. Както бе посочено по-горе, в настоящия случай, искания за събиране на доказателства във въззивното производство не са правени от която и да било от страните по спора. Ще следва да се отбележи и това, че в първоинстанционното производство е ползвано експертното заключение от производството по чл.207-208 ГПК. Ищецът изрично се е позовал на него, то съставлява приложение към исковата молба и искания за нова експертиза не са правени. Т.е. въпросът, сочен от касатора, няма качеството на обуславящ.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с произнасянето по втория от посочените въпроси. Ще следва да се отбележи, че той също е по-скоро риторичен, а и не кореспондира с обстоятелствата по делото и по-конкретно с доказателствените искания. Доказателства относно наличието на запазени автомобилни части и тяхната стойност, са събрани в производството по чл.207-208 ГПК и те са посочени на стр.24 и стр.25 от експертното заключение. Позоваването на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД в отговора по чл.131 ГПК е на чл.386 ал.2 КЗ и чл.14.3.1 от Общите условия с оглед възражението му по размера на иска и при изрично препращане към експертното заключение по ч.гр.д.№ 11104/16 год. по което е бил страна.
Не е налице и второто въведено основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението поради неправилното разпределяне от страна на ПОС на доказателствената тежест, което не е отчетено от въззивния съд като нарушение на процесуалния закон не обосновава валидна предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
На ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 06.02.2018 год. по т.д.№ 712/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Е. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД сумата 100 лв. (сто лв.) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.