4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 21.11.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 518/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Д. Д. против решение №127 от 12.10.2018г. по т.д.340/2018г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация – „Одисей 96”ЕООД, [населено място] /н/, чрез сидика си – В. С. С. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е обозначил като процесуални въпросите : „ Следвало ли е съдът на основание чл.363 ГПК да изследва в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД дали продавачът по сделката е имал готовност за изповядване на сделката по нотариален ред към 21.11.2016г., предвид наличните по делото доказателства за несъответствие на данъчните оценки и скиците на продаваемите идеални части от имотите и тези описани в предварителния договор”. Разгледано е противоречие с решение № 104/18г. на ВКС, ІІІ г.о. Поставен, като втори процесуален е въпросът – „ Има ли обратно действие приетото изменение на разпоредбата на чл.718 от ТЗ, вр. пар. 15 на ЗИД ТЗ / ДВV 105 от 30.12.2016г. / Страната е развила доводи за неправилност на изводите на състава относно приложимост на тази норма. Като процесуалноправен е поставен и въпросът – „Неплащането в част или в цялост на продажната цена по предварителния договор основание ли е за отхвърляне на иск по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. „ Касаторът е поддържал противоречие при разрешаването на въпроса с изброени решения и определение на ВКС. Страната е посочила лаконично, че поддържа и основанието визирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, кратко обосновано с наличие на противоречива практика/ неуточнена/, която касаторът счита, че се нуждаела от уеднаквяване.Поддържано е и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК и в тази връзка е развито кратко оплакване, че съдът бил подходил едностранчиво, изследвайки волята на страните по чл.20 ЗЗД само от гледна точка на продавача и така нарушил принципа за равнопоставеност между страните. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Първият поставен от него въпрос е фактически, а не правен, поради което и е ирелевантен за установяване наличие на общо основание, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. –т.1. Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като не е формирал решаващите изводи на състава. За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.19,ал.3 ЗЗД въззивният съд се е позовал на договореното между страните относно това, че цялата стойност на обещаното за продажба имущество, независимо от действията на обещателя, следва да бъде заплатена в конкретно договорен срок, а като последица от това неизпълнение е установено,че договорът ще се счита развален. Или незаплащането на цената от ищеца Д., води до преустановяване на договорната връзка, което е установено по делото фактически. Именно това са решаващите мотиви на състава, позовал се на конкретния договор сключен между страните. Следователно, поставеният въпрос като относим към друг правен извод, а не решаващият не е релевантен за допускате на касационно обжалване. Третият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като съдържателно въвежда общата хипотеза на продажба по чл.19, ал.3 ГПК, несъдържащата конкретиката по спора – това, че се продава имущество от масата на несъстоятелността, при определени условия предвидени в договора .
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, общо посочено и общо развитите съображения във връзка с друго основание – това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не могат да обосноват самостоятелен извод за допускане на решението до касационно обжалване, доколкото липсват каквито и да било доводи свързани с изрично дадените разяснения за дефинитивността му съобразно т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът не е развил каквито и да било съображения, свързани с една от разгледаните предпоставки.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127 от 12.10.2018г. по т.д.340/2018г. на Варненски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: