ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
София, 23.04.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1248 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Щ. като процесуален представител на Д. ф. „З.” срещу въззивното решение на СГС от 07.VІ.2012г. по в.гр.д. № 1181/2012г.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Ц. от не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.VІ.2012г. СГС е потвърдил решението на СРС от 31.Х.2011г. по гр.д № 42077/2010г. в уважителните му части по предявените от Д. Ц. срещу Д.Ф. „З.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 и чл.221 ал.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „административен директор в Областна дирекция В.” със заповед от 29.VІІ.2010г., връчена на същата дата, за неучастие на среща на 23 и 24 юни 2010г в к.к. Б. за повишаване на квалификацията й, за неявяване на работа на посочените две дати без обективни причини, за неспазване през м.юни 2010г. на договор за изпълнение на услуга – застраховане, ползвайки неоторизиран сервиз за ремонт на служебен автомобил с посочен регистрационен номер, за неспазване на вътрешните правила, утвърдени от изп.директор на Фонда за ползване и експлоатация на автомобилния парк, предоставяйки автомобила на сервиз за ремонт без одобрение за извършване на разхода, е незаконно. Уволнението е извършено при нарушаване на чл.193 КТ – даденият от работодателя срок за писмени обяснения е бил практически трудно изпълним поради краткостта му /обяснения са поискани на 29.VІІ.2010г. в 9.45 часа с указание да бъдат дадени до 12.00 часа в същия ден, същевременно ищцата не е можела да даде устни обяснения, тъй като наказващият орган е в София/, а депозираните от ищцата на 29.ІІ.2010г. в ОД В. писмени обяснения няма данни да са достигнали до адресата преди налагането на дисциплинарното наказание; формално документираната процедура по искане на обяснения не съответства на императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ за даване на реална възможност на служителя да се защити; не е налице в случая хипотезата по чл.193 ал.3 КТ. Споделени на основание чл.272 ГПК са и останалите мотиви на първоинстанционния съд, че е доказано извършването на само едно от вменените със заповедта нарушения на ищцата – неявяването й на семинар, което, обаче, съобразно чл.189 ал.1 КТ не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
В изложението на Д.Ф. „З.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /с оглед сочената незадължителна практика на ВС и на ВКС/ по приложението на чл.193 КТ. Релевирани са съображения, че в случая на ищцата е предоставен половин работен ден да ангажира обяснения, който в зависимост от естеството на поставените въпроси бил напълно достатъчен; че е направен опит от ищцата да злоупотреби с предоставените й от КТ права в производството по ангажиране на дисциплинарната й отговорност – тя определила произволно срок за даване на обяснения, с което обективирала отказ от това право; че самоволно определеният от ищцата срок за предоставяне на писмени обяснения следва да се възприеме като отказ за даване на такива и за прилагане в случая на чл.193 ал.3 КТ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай с представената съдебна практика не се обосновава наличие на противоречиво разрешаване на единствения поставен от касатора въпрос по приложението на чл.193 КТ. Това е така, тъй като в решенията № 878/154.ХІ.1990г. по гр.д № 793/1990г. ІІІ ГО /според което изискването за предварително изслушване от ръководителя на предприятието не е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание, ако е реално невъзможно или ако не би могло да се спази по вина на работника/ и № 678/24.Х.1988г. по гр.д № 415/1988г. ІІІ ГО /според което дадените обяснения от работника пред други органи не освобождава ръководителя преди да наложи дисциплинарно наказание да го изслуша или да приеме писмените му обяснения, чл.193 ал.2 КТ не се прилага само ако обясненията не са били изслушани или взети по негова вина/ не е предмет на разрешаване въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловило изводите му по приложението на чл.193 КТ. Освен това, произнасянето от въззивния съд по приложението в случая на чл.193 КТ е обусловило само единия от двата сами по себе си решаващи изводи. И тъй като вторият извод – за установяване извършването на само едно от вменените на ищцата нарушения, което не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание – не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване, дори да бе налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, той не би бил от значение за изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-б въззивен състав, от 07.VІ.2012г. по в.гр.д. № 1181/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: