4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 26.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………..…. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2263 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2741 от 10.V.2017 г. на Първа инвестиционна банка” АД-София /по-нататък „банката” или „П.”-АД”/, подадена чрез нейния юрисконсулт против определение № 217 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІV.2017 г., постановено по ч. т. дело № 144/2017 г., с което – като неоснователна – е била оставена без уважение предходна частна жалба на тази банка срещу определение № 40/20.І.2017 г. на Добричкия ОС по т. д. № 213/2016 г. С последното – при констатация за липса на правен интерес от водене на установителен иск с правно основание по чл. 26 ЗЗД – е било прекратено първоинстанционното производство, образувано по претенция на банката срещу ответниците [фирма]-гр. Д. (в несъстоятелност) и [фирма]-гр. В. с предмет прогласяване нищожността, а алтернативно – и на недействителността, на сключен на 12.ІХ.2016 г. между двамата ответници в нотариална форма договор за продажба на недвижим имот от масата на несъстоятелността на продавача, действал чрез своя синдик /С.С./.
Оплакванията на частния касатор „П.”-АД са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му, вкл. и ведно с присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.(триста лева) – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла по следните осем процесуалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото:
1./ „Има ли процесуална легитимация ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ да оспорва сделка, сключена между синдика и трето лице и при какви условия възниква тя?”;
2./ „Достатъчно ли е да обоснове процесуална легитимация за водене на отменителен иск за сделка между синдика и трето лице с обезпечение на основание по чл. 26 ЗЗД твърдението на ипотекарния кредитор, че същата е нищожна?”;
3./ „Съществува ли за ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ възможност за оспорване по исков ред на сделка между синдика и трето лице с обезпечението?”;
4./ „Неуведомяването на кредитора, съгласно разпоредбата на чл. 717н ТЗ, представлява ли нарушение на закона, което да е основание за искане за прогласяване на нищожност на акта, с който приключва продажбата чрез преки преговори?”;
5./ „Липсата на решение на събранието на кредиторите за продажба при разсрочено плащане на цената може ли да обоснове процесуалната легитимация било на „кредитор от масата на несъстоятелността” или на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ, за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на акта, с който приключва продажбата чрез преки преговори?”;
6./ „Липсата на решение на съда по чл. 613 ТЗ синдикът да извършва продажба при разсрочено плащане на цената, може ли да обоснове процесуалната легитимация било „на кредитор от масата на несъстоятелността” или на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ, за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на акта, с който приключва продажбата чрез преки преговори?”;
7./ „Нарушенията в процедурата по обявяване на проданта, извършени от синдика, могат ли да обосноват процесуалната легитимация било на кредитор от масата на несъстоятелността” или на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ, за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на акта, с който приключва продажбата чрез преки преговори?”;
8./ „Обстоятелството, че имот от масата на несъстоятелността не е възложен на наддавача, предложил еднократно плащане на пълния размер на цената, може ли да обоснове процесуалната легитимация на „кредитор от масата на несъстоятелността” или на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ, за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на акта, с който приключва продажбата чрез преки преговори?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Д. /в Н./ писмено е възразило чрез своя синдик както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на двете оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение намира, че като по стъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
В процесния случай, за да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция е приела, че основателността на правното твърдение на ищеца /настоящ частен касатор/, че той имал права на кредитор по чл. 717н ТЗ, които следвало да бъдат зачетени в пр-вото по несъстоятелност на продавача по сделката, чиято нищожност е претендирал да се прогласи, „не произтича от сочените в исковата молба факти, във връзка с учредените в негова полза ипотеки”, доколкото нормата на чл. 717н ТЗ е приложима при осребряване на имот от масата на несъстоятелността, върху който е учредена ипотека от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или имотът е придобит от длъжника, обременен с ипотека, докато в конкретната хипотеза било безспорно, че ипотеките не са учредени от длъжника [фирма] (в Н.). Тези решаващи правни изводи на Варненския апелативен съд в атакуваното определение са били основани на констатациите му, че банката настоящ частен касатор се явява трето лице по отношение разпоредителната сделка, за която в исковата си молба е твърдяла, че е нищожна, а също и че [фирма] няма нито качеството на кредитор на несъстоятелността – по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ, нито на кредитор по чл. 717н ТЗ в пр-вото по несъстоятелността на горепосоченото търговско дружество.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение е за липса на правен интерес от водене на установителен иск с правно основание по чл. 26 ЗЗД, от страна на банката настоящ касатор поради това, че същата нито има качеството на кредитор на несъстоятелността – по см. на чл. 616 ТЗ, нито на ипотекарен кредитор по чл. 717н ТЗ. Такъв иск е различен от т. нар. „отменителни” /по чл. 647 ТЗ/. Ето защо, нито един от 8-те, релевирани от банката настоящ частен касатор в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, правни въпроса не е такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело, приключено с преценката по чл. 130 ГПК. Всички тези правни въпроси са с изцяло хипотетичен характер: не са били предмет на произнасяне на Варненския апелативен съд с атакуваното въззивно определение. При липсата на главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли са допълнителните предпоставки по т.т. 2 и 3 на същия законов текст, релевирани от банката частен касатор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 217 на Варненския апелативен съд, ТК от 21.ІV.2017 г., постановено по ч. т. дело № 144/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2