1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2121 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 100 от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 66/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение от 05.12.2017 г. по гр. д. № 96/2017 г. на Велинградския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. И. Т. срещу С. Г. Д. и П. Я. Д. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реално обособена част от приземния етаж на жилищна сграда, построена в УПИ X.-6133, кв. 210 по плана на [населено място], с площ на тази част от 45 кв. м., състояща се от стая, кухня, килер и остъклена тераса.
Въззивният съд е приел, че страните по делото черпят правото си на собственост върху реално обособени части от първия етаж на процесната сграда в УПИ X.-6133 в кв. 210 по плана на [населено място] по силата на прехвърлителни сделки, оформени с нотариални актове. Техни праводатели са бившите съсобственици Й. С. Д. и З. /З./ С. Д., извършили делба на сградата, приключила със съдебна спогодба по протокол от 18.03.1973 г. по гр. д. № 131/1973 г. на Велинградския районен съд. С този протокол в дял на Й. Д. /непряк праводател на ищеца/ е поставен вторият етаж, както и една стая с югозападно изложение, антре и клозет от първия етаж на сградата, ведно с целия таван, а в дял на З. Д. /праводател на ответниците/ – апартамент, състоящ се от кухня със североизточно изложение, спалня с югоизточно изложение, килер и остъклена тераса, намиращи се на първия етаж. Отделно от това ищецът се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК за частта от имота, която е била поставена в дял на Й. Д. и която е била обект на последващи прехвърлителни сделки.
Съдът е приел за неоснователен доводът на ищеца, че може да черпи права от нищожността на съдебната спогодба от 1973 г., изразяваща се в това, че обособените дялове в първия етаж не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, тъй като не отговарят на строителните правила и норми за жилище към момента на извършване на делбата. Дори съдебната спогодба да е нищожна на някакво основание, то делбеното имущество ще се върне под формата на неподелена съсобственост в патримониума на съделителите и техните наследници, а не в частните им правоприемници по извършените прехвърлителни сделки. При нищожност на съдебната спогодба за делба, процесният имот от 45кв.м. няма да премине по силата на закона в патримониума на ищеца и това е достатъчно за отхвърляне на предявения от него иск по чл.108 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от ищеца Г. И. Т..
Жалбоподателят счита, че при делбата от 1973 г. само делът на З. Д., праводател на ответниците, не е отговарял на изискванията за самостоятелно жилище. Затова тази несамостоятелна част е принадлежност към неговото жилище. Съдът е следвало да съобрази това обстоятелство, както и да зачете нотариалния акт, с който той се легитимира като собственик на останалата част от имота.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за доказателственото значение на констативния нотариален акт за собственост.
Ответниците в производството С. Г. Д. и П. Я. Д. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване без оглед цената на иска.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси. Обсъден е доводът на ищеца за нищожност съдебната спогодба за делба от 1973 г. и за правните последици на една такава нищожност. Даден е отговор, че самият ищец не може да черпи права от евентуалната нищожност. От този отговор следва и логичният извод, че няма как ищецът да стане собственик на принадлежността на основание чл.98 ЗС, след като не е собственик на главната вещ. В случай на нищожност на съдебната спогодба от 1973 г., тя не може да бъде придобивно основание както за съсобственика, получил в дял несамостоятелна вещ, така и за другия съсобственик, който е получил в дял самостоятелна вещ. Оттук и частните правоприемници на тези лица не могат да черпят права от една нищожна съдебна спогодба, независимо дали притежават констативен нотариален акт за получения дял, съответно – не могат да се позовават на чл.98 ЗС. Отделен е въпросът, че праводателката на ищеца е получила само една стая, антре и клозет от първия етаж и те също не прадставляват самостоятелен обект на правото на собственост. Обжалваното въззивно решение не противоречи и на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателят. В самото тълкувателно решение е предвидена възможността за оборване на констатациите на нотариалния акт по чл.587 ГПК. С позоваването на нищожността на съдебната спогодба от 1973 г. ищецът /жалбоподател в настоящото производство/ сам оспорва констатациите на нотариалния акт по чл.587 ГПК, на който се позовава, тъй като по този начин той оспорва и правата на собствената си непряка праводателка Й. Д. върху имота, който е получила в дял при делбата.
При този изход на делото на ответниците в производството С. Г. Д. и П. Я. Д. следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 24.04.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 13.03.2018 г. по в. гр. д. № 66/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. Т. от [населено място], [улица] да заплати на С. Г. Д. и П. Я. Д. от [населено място], [улица], сумата от 800 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: