О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 27.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 871/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Б. чрез адв. Г. срещу въззивното решение от 05.07.2010г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 307/2010г. С това решение е потвърдено решение № 138 от 10.03.2010 год. по гр.дело № 114/2009 год. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 30.10.2003 год. по адм.дело № 260/2011 год. на Кюстендилския районен съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпроси, свързани с приложение на нормите на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в противоречие със задължителната практика на ВКС, които са противоречиво решавани от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон . Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК. Позовава се на решение №820 /25.11.2004г. на ІГО на ВКС, постановено по гр.д.№ 514/2004г. съгласно което правото на собственост върху земеделски земи се възстановява само с решение на поземлената комисия, но не и с решение на други органи, включително съда.
Ответниците по касация Б. А. Г. и С. Н. Г., не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване .
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на I г. о. взе предвид следното:
В процесния случай производството е образувано по предявен от С. И. Б. против Б. А. Г. и С. Н. Г. иск по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 30.10.2003 год. по адм.дело № 260/2011 год. на Кюстендилския районен съд. Ищцата е поддържала, че това решение е нищожно поради това, че с него се възстановява правото на собственост на н-ци на С. Гърков върху гори и земи от горския фонд вместо да се признае правото на собственост и преписката да се върне на ОСЗ [населено място] за произнасяне по същество; поради това, че решението на ОСЗ [населено място] е прогласено за нищожно по адм. д.№ 1910 / 2007 г. по описа на КРС; поради това, че в производството по адм. д. № 260 / 2001 г. на КРС не са били призовани да участват всички надлежни страни.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че решението чиято нищожност се претендира, е постановено от законен съдебен състав, който е действал в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, по дело, което е било родово и местно подсъдно на съответния съд. Волеизявленията на съда са ясни и непротиворечиви и са изразени в писмена форма. От тях по категоричен начин може да се направи извод, затова, че обжалваният административен акт / решението на ПК / е незаконосъобразен, поради което е отменен и вместо него спорът решен по същество като вместо определения от ПК способ за определяне на реалните граници – в нови реални граници, е постановено реалните граници да бъдат определени съобразно предвидения в чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ способ – в стари реални граници.За да обоснове извода си, че не е налице първото поддържано от ищцата основание за нищожност, свързано с твърдяното нарушаване пределите на правораздавателна власт, тъй като съдът нямал правомощията да реституира имотите, а това след отмяна на административния акт като незаконосъобразен следвало да бъде извършено единствено и само от ОСЗ като орган на земеделската реституция, съдът е отчел обстоятелството, че производството, в което е постановено решението, е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ,която норма изрично вменява задължение за съда да реши спора по същество. Отчел е и това, че изложените във връзка с това поддържано основание доводи на ищцата касаят правилността на съдебното решение, но не и неговата валидност, тъй като основно са свързани с претенции за това кому принадлежи правото на реституция, както и, че тези доводи обосновават извод за наличие на спор за материално право ,който не може да бъде разрешен в това производство, а следва да се разгледа по общия исков ред. Въззивният съд е приел, че и другото сочено от ищцата основание не е такова обуславящо нищожност на решението,тъй като в производството по адм. д. № 260 / 2001 г. са участвали надлежните страни – участвало е лицето, инициирало производството по реда на ЗВСГЗГФ пред ПК, и административният орган, постановил административния акт, а в тези производства се приема, че действията на един от наследниците касаят и останалите и няма изискване същите да бъдат конституирани като заинтересовани лица. Приел е , че не е налице и последното поддържано основание за нищожност на решението , тъй като прогласяване на нищожността на административен акт в рамките на административно производство на по-късен етап не е основание за нищожност на съдебното решение, постановено по-рано по реда на обжалването на административния акт пред съда досежно неговата законосъобразност. Съдът е посочил в тази връзка и това, че унищожаването на недопустимо съдебно решение, както и отменянето на неправилно решение е следвало да се осъществи не по реда на чл. 270, ал. 2 от ГПК, а по реда на обжалването.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на I г. о. прие следното:
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК и затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.07.2010г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 307/2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: