О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 28.09.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2003/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 03.02.2015 г. по гр. д. № 1752/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е върната подадената от търговеца частна жалба срещу постановеното по същото дело разпореждане от 28.08.2014 г. за връщане на касационна жалба вх. № 87062/15.07.2014 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като незаконосъобразно с твърдението, че е изпълнил дадените му от въззивния съд указания за внасяне на дължимата по сметка на ВКС държавна такса. Счита за неправилно и противоречащо на изискванията на закона становището на съдебния състав за необходимостта в представеното платежно нареждане да бъде отбелязан номерът на делото, по което е внесена държавната такса. Освен това, излага и съображения за допустимостта на подадената от него касационна жалба с твърдението, че в случая се касае за граждански, а не за търговски спор, поради което прагът за допустимостта на касационния контрол е сумата 5 000 лв. , а не 10 000 лв., както е приел въззивният съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] моли за оставяне на същата без уважение по съображения в писмен отговор от 28.04.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне частна жалба вх. № 11178 от 30.09.2014 г.,подадена срещу разпореждане от 28.08.2014 г. за връщане на касационна жалба вх. № 87062/15.07.2014 г., въззивният съд е приел, че страната-жалбоподател [фирма] не е отстранила пороците на жалбата, свързани с внасяне на дължимата държавна такса, а именно – не е посочен номер на делото и основание за плащане на сумата в представения вносен документ.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпореждане от 02.10.2014 г. въззивният съд е указал на депозиралия частна жалба вх. № 11178 от 30.09.2014 г. [фирма] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. С молба вх. № 131066 от 07.11.2014 г. търговецът е представил платежно нареждане, издадено от [фирма], клон София-Запад, в което е отразено заплащането на посочената сума по сметка на ВКС с основание „такса касационна жалба”.
При постъпване на частната жалба във Върховен касационен съд, с разпореждане № 416 от 10.12.2014 г. Председателят на Първо отделение на Търговска колегия е върнал преписката поради констатацията, че в представеното платежно нареждане не е посочено като основание за плащане по кое дело и по описа на кой съд е внесена сумата, поради което не може да бъде установено, дали платежният документ е относим по конкретното дело.
Съобразно мотивите в акта на ВКС, с разпореждане от 15.12.2014 г. въззивният съд е указал на частния жалбоподател, че в платежното нареждане следва да бъде посочен номерът на делото, по което таксата е внесена, както и основанието за това.
В изпълнение на дадените му указания, с молба вх. № 10379 от 28.01.2015 г. [фирма] е представил отново документа за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., който е представил вече с предходната си молба вх. № 131066 от 07.11.2014 г.
С оглед изложените факти, следва да се приеме, че направената от въззивиня съд преценка за неотстраняване пороците на депозираната от [фирма] частна жалба вх. № 11178 от 30.09.2014 г. е правилна. Поради липсата на отбелязване в представения платежен документ във връзка с кое дело и с обжалването на кой съдебен акт е внесената с него сума в размер на 15 лв., не може да се счете, че същата касае именно посочената частна жалба. Нещо повече, в платежното нареждане като основание за паричния превод е вписано „такса касационна жалба”, а не „частна жалба”. Тази липса на индивидуализация относно делото и обжалвания акт, респ. на подадената жалба, налага извода, че страната не е изпълнила указанието да докаже, че е заплатила държавната такса, дължима за подадената от нея частна жалба. Ето защо, постановеното от въззивния съд връщане на същата е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно в тази връзка е оплакването в настоящата частна жалба за отсъствие на законови изисквания относно реквизитите на платежния документ. Безспорно такива не са налице. Налице е обаче категоричното изискване таксата да бъде внесена по конкретната жалба. От същото произтича съответно задължението на страната да установи факта, че таксата е внесена именно по подадената от нея жалба, а това може да стане единствено ако в платежния документ (попълван от самата страна или по нейно указание) като основание за внасяне на сумата бъде посочена конкретната жалба – чрез посочване на обжалвания съдебен акт и номера на делото, по което той е постановен.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Що се отнася до доводите на частния жалбоподател, свързани с обжалваемостта на въззивното решение, същите са относими към мотивите на разпореждането от 28.08.2014 г. за връщане на подадената срещу него касационна жалба, което не е предмет на настоящата частна жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.02.2015 г. по гр. д. № 1752/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: