1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4137 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8626/18.09.2019 г. на М. С. М., представляван от адвокат С. М., срещу определение от 17.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 301/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивно решение № 242/06.06.2019 г. по същото дело в частта му за разноските.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на определението. Иска се отмяна на същото и изменение на въззивното решение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата 1 125лв. разноски за особен представител на въззиваемата страна за производството пред въззивната инстанция, като такива не се присъдят, или да се намали адвокатското възнаграждение наполовина от дължимата, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сума – до размера на 562.50 лева.
Адвокат В. К. – особен представител на ответната страна Д. Й. М. – в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С молба от 18.09.2019 г. М. М., представляван от адв.С. М., е поискал изменение на постановено въззивно решение в частта за разноските. Изложил е доводи за недължимост на присъденото възнаграждение за назначения особен представител на насрещната страна във въззивното производство, поради липса на предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК за участие на такъв в производството. Отделно е поискано и намаляване на възнаграждението до размера на 1/ 2 от предвидения минимален размер по Наредба №1/2004 г. за МРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция.
Въззивният съд е счел молбата за неоснователна. Посочил е, че по делото пред районния и окръжния съд насрещната страна е представлявана и защитавана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител – адв.В.К.. Предпоставките за особеното представителство не са отпаднали, пълномощникът не е освободен с акт на съда от задълженията си на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, а в този случай възнаграждението му е за сметка на насрещната страна и заплащане се дължи за всяка инстанция. По искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът е изложил мотиви, че същото е определено в минималния размер по Наредба №1/2004 г. за МРАВ, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, не са налице условия за редуцирането му в по-нисък размер.
Правилно въззивният съд е приел, че на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, пред които е осъществявал защита на лицето, чийто представител е. Съгласно приетото по т.6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на страна в гражданския процес – адвокат, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда (чл.47, ал. 6 ГПК, вр. с чл.29, ал.3 ГПК) получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, тъй като представителството му по делото е винаги възмездно по аргумент от чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Когато представляваното лице е ответник по делото, разноските за осъществената процесуална защита от особения представител се понасят от ищеца, респ. от въззивника.Това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат при наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК. Възнаграждението може да бъде възстановено на ищеца като разноски при съответен изход на спора, едва след като бъде заплатено от него, съобразно правилото по чл. 47, ал. 6 ГПК.
В случая, адв. В.К. е назначена за особен представител на ответницата Д. М. с определение на РС – Велико Търново и е взела участие в първоинстанционното и във въззивното производство, като пълномощията й не са прекратени, тъй като съдът не е констатирал да са отпаднали предпоставките за осъществяване на особеното представителство. Ответницата и въззиваема Д.М. е уведомена за постановеното първоинстанционно решение и е призована за участие по делото пред ОС – Велико Търново, чрез адв. В.К., поради ненамирането на страната на известните по делото настоящ и постоянен адрес. Към датата на връчване на съдебното решение, единствено назначеният особен представител е разполагал с представителна власт спрямо ответницата. Адвокат В.К. е подала отговор на въззивната жалба и е осъществила защитата и процесуалното представителство на въззиваемата М. в цялото производство пред ОС – Велико Търново. При тези данни, правилно въззивният съд е счел, че възнаграждението за адв. В.К. в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК е в тежест на страната инициирала спора, т.е. – на жалбоподателя. Заплащане на възнаграждението в случая се дължи и предвид крайния изход по делото.
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че е неоснователно своевременно направеното от жалбоподателя искане за намаляване на възнаграждението на адв.В.К. и за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК дължимото на особения представител възнаграждение се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да се определи и под минимума за съответния вид работа по Наредба № 1/2004г. за МРАВ, но не по-малко от 1/ 2 от него. В случая, производството пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност – особеният представител е изготвил отговор на въззивната жалба и е участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са твърдяни нови факти и обстоятелства, съдебното дирене е приключено в едно заседание и делото е обявено за решаване. Предвид изложеното, основателно е искането за намаляване на възнаграждението до размера на сумата 562.50 лв., представляваща 1/ 2 от минимума предвиден по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ въззивно определение от 17.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 301/ 2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 242/06.06.2019 г. постановено по възз.гр.д.№301/2019 г. на ОС – Велико Търново в частта разноските, като на основание чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК намалява адвокатското възнаграждение на особения представител адв. В. К. за въззивната инстанция до размера на сумата 562.50 лв. и осъжда М. С. М. да заплати по сметката на ОС – Велико Търново сумата 562.50 лева. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.