ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. София, 05.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1969 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С обжалваното определение Бургаският апелативен съд, произнасяйки се по жалби на ответниците В. Ж., Ж. Ж. и С. Ж., е потвърдил първоинстанционното определение на Бургаски окръжен съд, с което са оставени без уважение исканията на ответниците за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса във връзка с подадените от същите въззивни жалби.
Въззивното определение е обжалвано от същите ответници с оплаквания за неправилност и искания за отмяната му със съответните последици.
Ищецът Кооперация „Ямболска популярна каса“ оспорва жалбите като неоснователни.
За да откаже освобождаване на жалбоподателите от държавна такса, първоинстанционният съд, като е посочил конкретните обстоятелства от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, отразени в представените от жалбоподателите декларации, както и установени в резултат на извършени служебни проверки, е приел, че жалбоподателите са декларирали неверни обстоятелства относно развивана търговска дейност, както и са затаили данни за притежавани недвижимости, поради което остават недоказани твърденията им за липса на достатъчно средства.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд изцяло е възприел изводите на първата инстанция, препращайки към мотивите на първоинстанционното определение на основание чл. 272 ГПК.
Изложил е допълнително и самостоятелни съображения за неоснователност на исканията за освобождаване от такса, като е приел за установено, че ответниците Ж. Ж. и В. Ж. са съдружници в „Камертон“ ООД, където Ж. Ж. е и управител, а В. Ж. е управител и съдружник и в „Ню Вижън“ ООД, като също е регистриран и като едноличен търговец, като не са налице данни дружествата да не упражняват дейност или да са в несъстоятелност или ликвидация. Установил е също, че Ж. Ж. притежава 11 недвижими имота, част от тях в съсобственост, а В. Ж. е притежавал множество недвижими имоти, които в последните години е продал (последна продажба през май 2017 г.).
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че декларациите на двамата жалбоподатели са непълни и неверни, с което е обосновал извод за недобросъвестно упражняване на процесуалното право на освобождаване от такса по смисъла на чл. 3, изр. 2 ГПК и че според установените източници на доходи жалбоподателите разполагат с достатъчно средства, за да заплатят дължимите държавни такси.
Искането на ответника Ж. въззивният съд е намерил за неоснователно с оглед обстоятелството, че е съпруга на ответника В. Ж. и при съобразяване на търговската дейност на същия и извършените от него разпореждания с имоти.
Исканията за допускане на касационно обжалване са обосновани с основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК по въпросите:
– кои са критериите за освобождаване от такси и разноски по чл. 83 ГПК и длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства за здравословното и имущественото състояние на страната или е достатъчно наличието на възможност за плащане на такси и разноски да бъде обосновано само с доброто здравословно състояние и трудоспособната възраст на страната;
– от значение ли е хипотетичната възможност за реализиране на доход;
– когато търговско дружество не е в ликвидация, нито несъстоятелност, това основание ли е да се предполага, че то извършва дейност, реализира печалба и разпределя дивиденти на съдружниците си;
– следва ли дори при наличието на доходи, чийто размер обаче е недостатъчен с оглед минимално необходимите средства за издръжка по данни на НСИ, да се съобразява размерът на конкретната такса, по повод която е направено искането за освобождаване;
– може ли изборът за водене на дело да е свързан със задължения за страната да плаща непосилни такси до степен, ограничаваща реализирането на правата й;
– допустимо ли е отказ за освобождаване от такси и разноски да се мотивира с предположения за доходи и/или имущество;
– към кой момент следва да се преценяват релевантните за освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства – към момента на искането или и за предхождащ период, в последния случай с каква продължителност.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като нито един от поставените въпроси не отговаря на изискванията за правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК.
Първият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, доколкото по отношение на никой от жалбоподателите отказът не е обоснован единствено със здравословното състояние и трудоспособността на страните.
Вторият и третият въпроси, както и шестият (с еднакъв смисъл като втория, но в различен изказ), също не съответстват на съображенията на въззивния съд, доколкото в конкретния случай възможността за получаване на доходи е разгледана не самостоятелно, а във връзка с приетото за установено невярно съдържание на декларациите на жалбоподателите Ж. Ж. и В. Ж., и във връзка с брака на жалбоподателя Ж. с жалбоподателя В. Ж.. Следователно конкретните правни въпроси, по които въззивният съд в действителност се е произнесъл, са тези за значението на невярното деклариране по чл. 83, ал. 2 ГПК и за значението на обстоятелството дали страната, искаща освобождаването, се намира в брак, оттук и за значението на доходите на нейния съпруг. Такива правни въпроси в изложението по чл. 280 ГПК обаче не са поставени.
Неотносими към мотивите на въззивното определение са и четвъртият и петият въпрос, доколкото въззивният съд не е обосновал изводите си на преценка за необходимите за жалбоподателите средства за издръжка и съпоставка с размера на държавните такси.
Накрая, не съответства на изводите на въззивния съд и седмият въпрос относно релевантния за установяването на имущественото състояние момент. Въззивният съд е поставил в основата на изводите си и преценка за извършени в миналото разпореждания с имоти и за възможност за получаване на бъдещи доходи. И тази преценка на въззивния съд обаче е свързана с приетото за установено невярно деклариране и с брака на жалбоподателите С. Ж. и В. Ж., поради което, както е посочено по-горе (относно втори, трети и шести въпрос), конкретните правни въпроси, по които въззивният съд в действителност се е произнесъл, са тези за значението на невярното деклариране по чл. 83, ал. 2 ГПК и за значението на обстоятелството дали страната, искаща освобождаването, се намира в брак.
Доколкото не е обосновано наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не подлежи на обсъждане изложението относно специалните предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 165/28.05.2019 г. по ч. т. д. № 112/2019 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: