О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 526
София, 06.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1462/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 352/22.06.2011 год. по гр.д. № 323/2011 год. на Софийски окръжен съд , ГВО –ІІ с-в , с което е потвърдено решение № 40 от 02.03.2011 год. по гр.д. № 386/2010 год. на Самоковския районен съд , с което родителските права върху малолетното дете Д. С. К. са предоставени на бащата С. В. К. като е постановено детето да живее при него, определен е режим на лични отношения на майката Д. Д. Д. с детето и същата е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. , считано от подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1ГПК.
Ответникът по касация С. В. К. от [населено място] чрез адв. Сн. С. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ПК касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси : 1. За доказателственото значение на установени във въззивната инстанция нови правно – релевантни факти и обстоятелства и кои обстоятелства съда следва да приеме за относими към интереса на детето;
2.Следва ли в мотивите на въззивното решение да бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и съда да извърши преценка на всички събрани доказателства, на исканията и на възраженията на страните и да изложи фактическите си констатации и правни изводи на основание събраните по делото доказателства, каквито са изискванията на нормата на чл. 236,ал.2 ГПК.
Твърди, че в мотивите на атакуваното решение не са обсъдени всички възражения на страните , както и не е извършена преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Същевременно съда е игнорирал нови релевантни по делото доказателства / приети във въззивната инстанция/, както и настъпилите в хода на производството промени в обстоятелствата, които имат правно значение и поради това е изградил неверния си правен извод
Счита, че по тези процесуални въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.6 и 19 на ТР №1/04.01.2001 год. по гр.д. № 1/2000 год. на ОСГКС на ВКС .
Счита също така, че в противоречие с ПП на ВС №1/12.11.1974 год. по гр.д. №3/1974 год. въззивният съд не е преценил обстоятелства относими към интереса на детето , а именно – ниската му възраст и неговия пол и др., че детето е живяло при майката непрекъснато от раждането му до заминаването и в чужбина и че към настоящия момент живее при нея, добрите битови и др. условия и е елиминирал изрично заявеното от детето желание , да живее при майка си.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита , че по посочените въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие цитираната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС.
В обстоятелствената част на своите мотиви съдът е изложил както установените в първата инстанция, така и настъпилите в последствие и наведени пред въвзивната инстанция обстоятелства, свързани с факта на завръщане на майката с в страната, обстоятелството , че детето живее при нея, данните за здравословното й състояние , както и заявеното становище на детето, че иска да живее при нея. В оценящата част на решението съдът е обсъдил относимите към решаването на въпроса за родителските права и местоживеенето на детето обстоятелства като е изложил съображения защо при постановяване на решението не се е съобразил с изразеното от детето становище.Доколкото са обсъдени и настъпилите при разглеждането на делото от въззивната инстанция обстоятелства, очевидно , че съдът се е съобразил с тяхното доказателствено значение.
Предвид казаното, решението е постановено в съответствие както с изразеното в т.6 и 19 от ТР №1/ 04.01.2001 год. по гр.д. №1/2000 год. на ОСГК на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение , така и с Постановление №1/12.11.1974 год. по гр.д. №3/1974 год. на Пленума на ВС , по отношение на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при решаване на въпроса за родителските права.
С оглед на това посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по формулираните въпроси не е налице.
Касаторът е посочил, че съдът се е произнесъл и по съществен материалноправен въпрос , който обаче не е изрично формулиран и се свежда до оплакване, че при постановяване на своето решение съдът не е съобразил релевантните към интереса на детето обстоятелства , посочени в ППВС №1/74 год. Доколкото не е формулиран правен въпрос не се налага обсъждане на посочените в изложението съдебни актове с цел установяване на противоречива съдебна практика .
Същевременно въпросът дали са съобразени релевантните за правилното решаване на спора за упражняването на родителските права обстоятелства, вече беше коментиран в неговия процесуален аспект- във връзка с въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и относими към предмета на спора факти и обстоятелства.
По изложените съображения, касационното обжалване на обжалваното въззивно решение, не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 352/22.06.2011 год. по гр.д. № 323/2011 год. на Софийски окръжен съд , ГВО –ІІ с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: