О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр.София, 13.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 297 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. И. Ж. и К. Я. Ж. срещу решение от 10.11.2009г. по гр.д. № 1823/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение за осъждането на К. Л. Т. за заплащане по 35 000 лева обезщетение на И. и К. Ж. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прекратено производството по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите поддържат, че със същото е даден отговор на процесуален въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречиво проицнасяне на съдилищата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за осъждането на К. Л. Т. за заплащане по 35 000 лева обезщетение на И. и К. Ж. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прекратено производството по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел за установено, че при настъпилото ПТП на 01.07.2006г. К. Т. при управление на МПС е причинил смъртта на дъщерята на жалбоподателите Н. К. , но техните неимуществени вреди са били обезщетени от заплатено на всеки от тях застрахователно обезщетение от по 15 000 лева от ЗПК ”Л” АД. При тези данни съдът е приел, че предявените от жалбоподателите искове срещу прекия причинител на смъртта са недопустими и е прекратил производството по тях.
В изложението си за да обосноват допустимост на касационното производство жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е дал отговор на процесуалния въпрос за допустимоста на иск за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане както от прекия причинител на увреждането, така и от застрахователя, когато е налице и настъпване на застрахователно събитие, в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво проицнасяне на съдилищата. Представят решение от 16.11.2007г. по гр.д. №1124/2006г. на ВКС, решение от 13.12.1973г. по гр.д. №1841/1973г. ВС и решения на въззивни съдилища, за които няма отбелязване да са влезли в сила и не следва да се съобразяват при преценка допстимостта на касационното обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР№1/2001г. на ОСГК и ТК на ВКС-т.10 Върховният касационен съд е длъжен да допусне касационното обжалване, когато се касае до преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, тъй като служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, която е обусловена и от допустимостта на предявения иск.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2009г. по гр.д. № 1823/2009г. на Софийски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалба на И. И. Ж. и К. Я. Ж..
ДЕЛОТО да се докладва на П. на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, като на И. И. Ж. и К. Я. Ж. се съобщи, че в седмичен срок от съобщаването им за това следва да внесат 700 лева държавна такса по сметката на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: