О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 21.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №170/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ю. И. С. против решение №288/20.11.2009г. на Л. окръжен съд,постановено по гр.д. №423/2009г. по описа на същия съд.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за касационно обжалване,касаторът заявява,че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон,като в точка първо римско от същото се посочва,че е нарушен член 76 от Закона за наследството,а в точка второ римско от същото се твърди,че е нарушен член 75 ал.2 от Закона за наследството. След това в изложението следва-материалноправен въпрос решен от Окръжен съд,обуславящ искането за касационно обжалване:обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС,като противоречи на Тълкувателно решение №72/09.04.1986г. по гр.д. №36/1985г. на ОСГК на ВС,Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по гр.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС и решение №143/10.03.2006г. по гр.д. №700/2005г. по описа на ВКС,ІІго. В изложението не се цитира текста на основанието,предвидено в член 280 ал. 1 т.1 ,т.2 или т.3 от ГПК,но с оглед посочената трайна практика на ВКС и решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК,вероятно касатора се позовава на наличието на хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.1 и т.2 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В писмения си отговор,ответникът по касационната жалба Б. В. П.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че предявеният от Ю. С. установителен иск е неоснователен и недоказан. Изложени са съображения,във във връзка със събраните по делото доказателства,които установяват,че процесният имот е придобит от Ю. С. във втората фаза на делбата от един от съделителите В. Б. П. ,като с решение от 10.05.2001г. имотът е бил поставен в дял на последния по реда на член 288 от ГПК,който не е изпълнил задължението си да плати сумите по решението за дяловете на останалите сънаследници в предвидения от закона шестмесечен срок,а на 02.09.2001г. праводателят на ищцата В е починал. Съдът е констатирал,че приживе последният не е станал собственик на процесния имот, по силата на възлагането му с решението на съда и последното се обезсилва по право,което в конкретния случай е прогласено с решение №303/17.07.2002г. в производството по делбата/гр.д. №7/1999г./ и имотът се изнася на публична продан със същото решение,като в хода на процеса останалите съделители,които не са страни по прехвърлителната сделка са упражнили правата си по член 76 от ЗН. По предявеният насрещен иск от Б. В. П. против Ю. С. с правно основание член 108 от ЗС,който претендира,че е собственик на вещта по наследство от наследодателя В за 46780 идеални части и придобиване на останалите 7 388 идеални части чрез публична продан,тъй като след смъртта на наследодателя е бил конституиран на основание член 120 от ГПК/отм/ в производството по делбата на процесния имот и след обезсилването на решението и изнасянето на имота на публична продан Б. П. ,участвал в наддаването и с постановление за възлагане,влязло в законна сила е обявен за купувач на същия,съдът е приел,че ищецът по този иск се легитимира като собственик на процесния имот.
Видно от съдържанието на изложението на касатора на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,последният не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на делото,който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1 правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело,разрешен с обжалваното решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това. С оглед изложеното от касатора,същото съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №288/20.11.2009г. на Л. окръжен съд,постановено по гр.д. №423/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: