ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 526
София, 10.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 9 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 66-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Пенчева от г. София срещу въззивното решение от 30.07.09г. по г.д. №2410/07г. на АС-г. София,ГК,3-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 23.05.07г. по г.д. № 1309/05г. на СГС, т.отд., VІ-2 с-в и вместо него е постановено друго, с което са обявени за недействителни на основание чл.180 ал.1 т.3 ДПК/отм./ продажбените сделки на недвижими имоти, обективирани в изброените изчертпателно в диспозитива на обжалваното решение нотариални актове.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, като е посочил изрично селективните критерии на които то да бъде допуснато, а именно чл.28 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. С оглед изложението и приетото в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК настоящия състав на ВКС-ТК намира, че преценката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде ограничена до посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Поддържа се, че основният правен въпрос от значение за изхода по делото е налице ли са в конкретния случай предпоставките, предвидени в чл.180 ал.1 т.3 ДПК/отм/, от разпоредбата на който предявеният от Министъра на ф. като представител на Държавата иск черпи своето правно основание. В тази връзка се развиват съображения в касационната жалба, че тези предпоставки не са налице.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196ГПК/отм./ в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл.180 ал.1 т.3 ДПК/отм/. Съгласно тази разпоредба недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия/АВДР/ и установяването на друго данъчно вземане възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба налага извода, че в чл.180 ал.1т.3 ДПК/отм./ са предвидени две хипотези:
– наличие на изброените в т.1-4 сделки, сключени след датата на установяване на публичното задължение /вземане/
– наличие на изброените в т.1-4 сделки, сключени след датата на връчване на АВДР и установяване впоследствие на друго данъчно вземане.
Двете хипотези определят различни начални моменти за предявяване на иска за относителна недействителност на сделките, изброени в т.1-4 и са уредени в закона като алтернативни, а не кумулативни.
От представените по делото доказателства безспорно е установено, че АВДР е бил връчен на представляващата дружеството“М”Е. В. П. на 24.09.04 г., а процесните недвижими имоти са били прехвърлени на физическото лице В. П. на 26.11.04 г., т. е преди съставяне на ДРА, но след като дружеството е било уведомено за започване на ревизията.
Със сключените от “М”Е. , представлявано от В. С. Пенчева от г. София сделки, с които е продало на В. С. Пенчева от г. София в качеството й на физическо лице при условията на чл.38 ЗЗД процесните имоти даденото значително надхвърля по стойност полученото. Според приетите по делото две СИЕ пазарните цени на два от прехвърлените имоти значително надвишават цените, на които са изповядани сделките дори и след представяне на нотариалните актове за поправка на цената. По отношение на третия имот-магазин на ул.”Б”, кв. Ив. В. правилно въззивният съд не е кредитирал съставения впоследствие по време на съдебния процес нотариален акт за поправка на цената, тъй като меродавна е цената, обективирана в нот.акт, съставен по време на данъчната ревизия.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени във втората хипотеза на чл.180 ал.1т.3 ДПК/отм./.
ВКС-ТК намира, че приложените към касационната жалба съдебни актове разглеждат първата хипотеза, предвидена в чл.180 ал.1 ДПК/отм./, какъвто не е настоящия случай, поради което те са ирелевантни и не обосновават основанието за касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. Освен това съгласно приетото в т.4 на ОСГТК №1/09г. конкретно формулирания от касатора въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, ако разглеждането му допринася за промяна на създадената неправилна съдебна практика или за развитие на правото
В конкретния случай по прилагане на разпоредбата на чл.180 ал.1 ДПК/отм./ не е налице противоречива съдебна практика, нито законовата разпоредба се нуждае от тълкуване, обстоятелство което изключва наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.07.09г. по г.д. №2410/07г. на АС-г. София,ГК,3-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 23.05.07г. по г.д. № 1309/05г. на СГС, т.отд., VІ-2 с-в и вместо него е постановено друго, с което са обявени за недействителни на основание чл.180 ал.1 т.3 ДПК/отм./ продажбените сделки на недвижими имоти, обективирани в изброените изчерпателно в диспозитива на обжалваното решение нотариални актове.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.07.09г. по г.д. №2410/07г. на АС-г. София,ГК,3-ти с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: