1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
Гр. С., 01.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3793/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.О. от АК-Стара З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 155/18.04.2013 г. постановено по в.т.д.№ 1025/2013 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Радневския районен съд № 152/25.10.2012 г. по гр.д.№ 268/2012 г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] иск по чл. 422 ал.1 ГПК и е прието за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата за разликата над 1913.84 лв. до претендираните 18046.70 лв. представляваща неизплатена цена на заявени и изработени машинни детайли през периода 2009 г. – 2011 г., ведно със законната лихва по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 702/20.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 862/2012 г. на Районен съд – Раднево.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съодпроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, което е довело до необосновани изводи относно наличието на трайни търговски взаимоотношения по договор за изработка на процесните машинни детайли.
В допълнително изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, като се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС съгласно приложените съдебни актове и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно: предметът на делото в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК; размерът на дължимите държавни такси по всеки един от предявените искове; задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства и доводите на страните; наличието на представителна власт на лицето подало процесните заявки и доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ст.Г. от АК-П. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лв. представляваща платеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 11.09.2013 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, като е направил решаващия извод, че ответникът дължи неизплатения остатък от цената на изработените машинни детайли /лагери, втулки и др./ през процесния период по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 862/2011 г. на РС-Раднево. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за изработка, като поръчката за изработката на отделните детайли по видове и количество е извършвана по заявка на служител на ответното дружество. В разменената между страните кореспонденция самият управител на [фирма] е дал указания към изпълнителя да се обръща за контакти към инж. Т.Парков. По делото е прието за безспорно установено, че поръчаните детайли са изработени и ответникът е бил уведомен за това, като му е отправена покана да получи готовата продукция от склада на [фирма] и да заплати цената, каквато е била търговската практика между двете дружества. Липсват данни за отклонения от поръчката и направени възражения по чл.264 ал. 1 ЗЗД, при което положение съдът е направил извода, че поръчващият е длъжен да получи готовата продукция и да заплати цената на изработените детайли. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. В. съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
В тази връзка оплакванията на касатора в т.1 от изложението му, че в исковата си молба ищецът не е конкретизирал броя, цената и петитума на всяка от заявените претенции всъщност касаят предмета на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно указанията дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК предмет на установяване е основателността на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В случая, с оглед данните по делото, е предявен един установителен иск относно дължимостта на сумата 18046.70 лв. по издадената заповед по чл. 410 ГПК представляваща неизплатена цена на изработени машинни детайли, а не множество самостоятелни претенции основани на отделните суми по всяка една от описаните фактури, заявки, експедиционни бележки, които представляват части /отделни пера/ от общото вземане за дължимото възнаграждение. Въпросът за размера на дължимата държавна такса по така предявения иск е ирелевантен, тъй като по този въпрос липсва изрично произнасяне в обжалваното въззивно решение.
Неоснователно е позоваването на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по отношение на поставените въпроси относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги. Отговорът на тези въпроси се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл. 55 ТЗ – те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на ВКС обективирана в решенията по т.д.№ 260/2010 г. на ТК, ІІ т.о.; т.д.№ 264/2010 г. на ТК, І т.о.; т.д.№ 454/2008 г. на ТК, ІІ т.о.; т.д.№ 593/2009 г. на ТК, ІІ т.о. и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК, които съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Въззивният съд по настоящото дело се е съобразил с цитираната съдебна практика и след като е извършил преценка на събраните доказателства, включително неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза е достигнал до извода, че ответникът дължи неизплатения остатък от цената на поръчаните и изработени стоки. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Видно от съдържанието на касационната жалба останалите формулирани от касатора въпроси се свеждат най-общо до следното: достатъчни доказателства за уважаване на предявения иск ли са подадените заявки, заключението на вещото лице и свидетелските показания за установяването на твърдяната облигационна връзка относно изработката на процесните машинни детайли, след като лицето Т. Праков подписал заявките няма представителна власт и не може да представлява дружеството. Така поставените въпроси са фактически, а не правни и отговорът им е изцяло в зависимост от събраните доказателства и конкретните данни по делото, а не е свързан с приложението на определена правна норма. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че договорът за изработка е консенсуален. Законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и договорът се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие, който факт може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въпросът за наличието или отсъствието на облигационна връзка между страните, както и по отношение предмета, условията на договора и неговото изпълнение във всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните доказателства по делото. В случая поставените от касатора въпроси целят единствено проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 ГПК. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лева представляваща заплатения адвокатски хонорар по представения към отговора договор за правна защита и съдействие от 11.09.2013 г.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 155/18.04.2013 г. постановено по в.т.д.№ 1025/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата 900 /деветстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: