2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 11.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1146 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Л. П. против решение № 293/19.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 346/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.220, ал.1 КТ.
Съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, като в тази част решението на въззивния съд е обжалвано от касатора-ищеца с касационната жалба, предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК.
За да достигне до извода за неоснователност на обективно съединените исковете, съдът е приел, че е налице реално съкращение в щата, като е закрита единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца по делото, съкращението в щата е извършено от оправомощения за това орган и длъжностно лице, като с оглед съкращаваните на единствената бройка по щатното разписание за длъжността, работодателят не е бил длъжен да осъществи подбор по чл.329 КТ. Съдът е приел, че ищецът не се ползува от защитата по чл.333 КТ, като работодателят е събрал необходимите данни за това предварително/относно това, дали ищецът страда от заболяване, включено в Наредба №5/1987 г./, като едва след това е пристъпил към прекратяването на трудовото правоотношение. Тъй като служителят е ползувал отпуск поради общо заболяване към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, то работодателят е поискал предварително разрешение от ИТ и такова е било дадено, след което правоотношението е било прекратено.
Въз основа на горното, състав на окръжния съд е приел, че не са налице основания за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяването на трудовото правоотношение и е потвърдил решението на районен съд, с което обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Сочи се правен въпрос, налице ли е съкращаване в щата тогава, когато няма премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатно разписание. Съдът е приел, че единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищеца е премахната от новото щатно разписание, като и с оглед задължителната съдебна практика, в т.ч. и цитираната от касатора, преценката за това на работодателя не подлежи на съдебен контрол относно целесъобразността. Съдът не е приел, че при съществуването на трудовата функция и длъжността при новото щатно разписание, то също е налице съкращение в щата, поради което липсва соченото от касатора противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, като основание за допускането на касационното обжалване. В тази насока, преценката на съда относно възприетата от него фактическа обстановка / с оглед смисъла на поставения правен въпрос/, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, а е въпрос на обоснованост на съдебното решение, която обоснованост следва да се провери в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основанията за допустимостта на касационното обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а необосноваността не е сред основанията за това.
Втория правен въпрос е свързан със законосъобразността на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ тогава, когато щатното разписание не е съобразено и изготвено в съответствие с изискване на императивни подзаконови нормативни актове. Въпросът се поставя в контекст на изискването за преподаване по предмета, по който е преподавал ищецът в производството и след съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността. Този правен въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд и по него липсва произнасяне, поради което същия е неотносим към производството по чл. 299 ГПК. Относим правен въпрос би бил процесуалноправен въпрос относно задължението насъда да се произнесе по този въпрос, но такъв правен въпрос не се сочи в изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване.
Третия правен въпрос е относно задължението на работодателя да осъществи подбор при съкращаване в щата, като в това отношение се сочи противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не е отрекъл задължението на работодателя да осъществи подбор при съкращаване на щата, но фактическата обстановка, при която съдът е приел липсата на това задължение е в хипотезата, при която се съкращава единствената щатна длъжност за длъжността, заемана от служителя, чието правоотношение на това основание е прекратено трудовото правоотношение. В този смисъл, липсва соченото противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допускането на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените в производството по чл.288 ГПК разноски, в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита е съдействие от 14.10.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293/19.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 346/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Ж. Л. П. от [населено място], обл.Х., да заплати на ОУ”Х. Б.” [населено място] сумата 200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.