4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
гр. София, 12 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5264 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9351/10.10.2016 г. на Д. М. А. срещу въззивно решение № 357/12.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 550/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 321/05.05.2016 г. по гр.д. № 163/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 68, том II, по нот. дело № 213/2013 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила при недоказано редовно призоваване на ответната страна, доколкото в производството по делото е установено, че последната е неграмотна и не е била надлежно уведомена за образуваното производство; 2/ дали постановеният съдебен акт е съобразен с принципа, установен в разпоредбата на чл.12 ГПК за разрешаване на спора по вътрешно убеждение, когато ответната страна не е депозирала отговор, не е изложила доводи и представила доказателства, обосноваващи неоснователността на иска; 3/ налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, в т.ч. на задължението на съда по чл. 7 ГПК, когато ответната страна е била обективно препятствана да участва в производството по делото чрез депозиране на отговор и представяне на доказателства, поради нейната неграмотност и липса на интелект.
Ответната страна по жалбата – И. Н. Х., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 68/ 16. 05. 2013 г., том II, нот. дело № 213/2013 г. на нотариус Д. Т. с рег. № 582, наследодателят на ищцата – И. Н. А. е прехвърлил на Д. М. А. правото на собственост върху УПИ-VI с площ от 3 100 кв.м., находящ се в кв. 54 по плана на [населено място], ведно с разположените в него къща с площ от 120 кв.м., 3/4 ид.ч. от второстепенна постройка – плевня – сайвант с площ от 143 кв.м., 3/4 ид.ч. от гараж с площ от 28 кв.м., 3/4 ид.ч. от второстепенна постройка – тоалетна с площ от 2 кв.м. и 3/4 ид.ч. от къща с площ от 56 кв.м., срещу поето от приобретателката задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, изразяващо се в осигуряване на спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа немощ. За да постанови решението си, като уважи иска за разваляне на алеаторния договор, съобразявайки настъпилото наследствено правоприемство, въззивният съд е приел, приобретателката не е престирала уговорените грижи и издръжка. Установено е, че прехвърлителят е имал нужда както от помощ в ежедневието си с оглед напредналата му възраст, така и от медицински услуги с оглед влошеното си здравословно състояние. Същевременно, посещенията при лекар и престоя в болнични заведения са организирани от самия него, без никаква помощ или грижа от страна на ответницата. Отделно от това, съдът е посочил, че със средствата от личната си пенсия, постъпления от рента и спестявания, прехвърлителят е осигурявал не само собствената си издръжка, но и тази на семейството на ответницата. Твърдяното от приобретателката точно изпълнение на договора е прието за недоказано, като в тази връзка съдът е обсъдил посочените от ищцата и събрани по делото писмени и гласни доказателства, липсата на писмен отговор на исковата молба, липсата на каквито и да ангажирани от ответната страна доказателства в първоинстанционното и във въззивното производство. За неоснователни са счетени доводите на ответницата, че пропускът да представи отговор на исковата молба и доказателства за изпълнение на задълженията си по договора, са се дължали на нередовното й призоваване, на неграмотността и неосведомеността й. Посочено е, че за делото пред РС страната е била редовно призована, а за производството пред въззивния съд е ангажирала и адвокат, но във въззивната жалба освен оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, не са направени никакви искания за събиране на доказателства, каквато възможност предвиждат нормите на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Нито един от въпросите в изложението не е с характеристиките на въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, поради което и само на това основание липсват предпоставки за селекция на жалбата. Приложното поле на поддържаното от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е аргументирано. По съществото си въпросите в изложението касаят евентуално допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, които обаче не са предмет на проверката в производството по чл.288 ГПК. Извън това следва да се отбележи, че при разглеждането на делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да упражни това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели бързина и процесуална икономия. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл.131, ал.1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване на изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. В случая съдът е приел, че неосведомеността, липсата на интелект, респ. неграмотността на ответната страна не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК. Обсъждайки представените по делото доказателства е прието, че ответницата е била редовно уведомена за образуваното производство, поради което е имала възможност да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ още в производството пред първоинстанционния съд. Посочено е, че обосновавайки наличието на обективни пречки за активно участие в делото, страната чрез процесуалния си представител, не е поискала събиране на доказателства пред въззивната инстанция в хипотезата на чл. 266 ГПК, с каквато възможност е разполагала. Същевременно, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на страната от право на участие в делото – тя е била редовно призована при съблюдаване на изискванията на процесуалния закон за връчване на призовки и съобщения. В тези случаи не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и страната може да се позове пред въззивната инстанция на факти и обстоятелства, които е пропуснала да посочи пред първоинстанционния съд, само при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК. Но и в хипотезата, когато страната се позовава на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до фактическа или доказателствена непълнота, тя трябва едновременно с това да посочи във въззивната жалба съответните факти и доказателствата за тях. В противен случай те също ще се окажат преклудирани, а по-късното им включване в хода на въззивното производство би било допустимо само при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357 от 12.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 550/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.