О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №506/2012 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. А. Ч. – процесуален представител на М. Д. П. – А. и Р. И. А., и двете от [населено място], срещу въззивно определение № 5856/02.4.2012 год. по ч.гр.д. №4514/2012 год. по описа на Софийския градски съд,г.к., І отделение. С обжалваното определение е отменено определение от 06.3.2012 г по гр.д.№12787/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 37 състав и е допуснато обезпечение на предявения от М. С. С. срещу М. Д. П. – А. и Р. И. А., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 12315 щатски долара, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№***/20** г. , образувано при ЧСИ Г. Д., рег.№, при внасяне на гаранция от 1600 лева.
Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК, поради което искането за допускане на обезпечение на предявения иск е основателно.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност .
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, тъй като е налице съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с установени вече по същия казус и между същите лица определения и противоречие с практиката на ВКС. Подробно са изброени актове на СРС и СГС, е едно определение на ВКС, по гр.д.№385/2012 г. Сочи се, че видно от изложените съдебни актове е наложена практика на съда, да отхвърля предявените от длъжника М. С. относително идентични искове да оспорване на задължението си, придружени с искания за издаване на обезпечителни заповеди за спиране на воденото срещу нея изпълнително дело. Твърди се, че посоченото лице злоупотребява с права. Освен това се излага, че е налице хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК, и сне е извършена служебна проверка по чл.чл.129 и 130 ГПК. Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба М. С. С. е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, частната касационна жалба и отговора на ответницата в настоящото произвоство намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа само касационни оплаквания и такива във връзка с допустимостта на предявения иск, както и относно действията на първоинстанционния съд по чл.чл.129 и 130 ГПК. Първата група от оплаквания следва да бъдат разгледани едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Втората група оплаквания са от компетентността на първата инстанция и следва да се разгледат по ред и последователност предвидени в глава ХІІІ, раздел І ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5856/02.4.2012 год. по ч.гр.д. №4514/2012 год. по описа на Софийския градски съд,г.к., І отделение, по частна касационна жалба, вх.№43873/20.4.2012 г., подадена от адв. А. Ч. – процесуален представител на М. Д. П. – А. и Р. И. А., и двете от [населено място],
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: