О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 12.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.д.№1829/2013 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 605 от 04.12.2012 год. по в. ч. т. д. 752/2011 год., с което са потвърдени разпореждания на Варненския окръжен съд № 8766/ 12. 09. 2011 год. и № 8767/12.09.2011 год., двете – по т. д. № 682/2009 год. по описа на с.с., с които на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК са върнати подадените от [фирма] и „О.” О., въззивни жалби срещу решение № 725/08.07.2011 год. по т. д. 682/2009 год. на В..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението на частния касатор е че разрешеният от въззивния съд, определен като значим за изхода на делото, процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ, в случаите когато длъжник в открито производство по несъстоятелност обжалва негативни за него решения е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и алтернативно по основателността на частната касационна жалба, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и на въведените от жалбоподателя касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба на [фирма], [населено място], Варненският апелативен съд е приел, че дружеството не е изпълнило дадените му от Варненски окръжен съд указания за внасяне на дължимата държавна такса в определения за това срок.
Изложени са съображения, че производството по въззивна жалба вх. № 25951 от 10.08.2011 год., подадена от [фирма], [населено място] против решение № 725 от 08.07.2011 год. по т. д. № 682/2009 г. на Варненски окръжен съд е било оставено без движение с разпореждане № 7627 от 16.08.2011 год., като на страната, настоящ частен касатор, е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер на 25 177,52 лв..
Дадените от съда указания са редовно съобщени на „О. 96” Е. чрез надлежно упълномощения от управителя на ЮЛ- търговец Н., Е. С. на 02.09.2011 год. и броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК определеният от съда едноседмичен срок за страната е изтекъл на 09.09.2011 г. /петък/ – присъствен ден. Позовавайки се на така установените по делото факти въззивният съд е счел, че постановеното от Варненския окръжен съд разпореждане № 8766 от 12.09.2011 год., с което е приложена въведената с чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК процесуална санкция за връщане на подадената от търговското дружество въззивна жалба, поради неотстранена в срок нередовност на същата, е законосъобразно.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от частния касатор въпрос на процесуалното право е неотносим към предмета на спора и не може да обоснове наличието на общата главна предпоставка за достъп до касация, доколкото той касае другия солидарен длъжник – [фирма], а съгласно чл.216, ал.1 ГПК всеки от обикновените другари, каквито са солидарните длъжници, действа самостоятелно и процесуалните действия на който и да е от тях нито ползва, нито вреди на останалите.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.122, ал.3 ЗЗД, според която солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
Липсата на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си е достатъчна, за да бъде отказано допускане на касационното обжалване – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 605 от 04.12.2012 г. по в. ч. т. д. 752/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :