2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 06.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 5137/2013 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
П. Д. М. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд № 681 от 20.03.2013г. по ч. гр.д.№ 1021/2013г., с което е потвърдено определение на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, І-16 състав № 7949 от 14.05.2012г. за спиране на гражданско дело № 3431/2010г. на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответницата С. А. А. е подала отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Софийският апелативен съд е приел, че предявените по настоящото дело искове с правно основание чл.440 ГПК за установяване, че С. А. А. не е носител на правото на собственост върху апартамент в [населено място], Ц. А. ІІ № 15 на първия надпартерен етаж, са обусловени от разрешаването на спора за собствеността на имота по предявения в друго производство ревандикационен иск от С. А. А. срещу П. Д. М.. Мотивите на съда са, че се касае за идентичен спорен предмет по двете дела – правото на собственост на С. А. А. върху имота – като влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС със сила на пресъдено нещо би обвързало страните по това дело и е от значение за спора по чл.440 ГПК. Фактът, че ответникът по настоящото дело – ипотекарен кредитор [фирма] не е страна по иска по чл. 108 ЗС според въззивния съд не се отразява на връзката на преюдициалност между делата, което следва от предмета на спорното право по иска по чл.440 ГПК – правото на собственост на длъжника върху имота, предмет на изпълнителното производство за парично вземане, цел на производството и задължителното предявяване на иска срещу взискателя – банката и длъжника.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени множество въпроси като от значение за делото, както и за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е този дали е преюдициален спорът между длъжника по изпълнението и третото лице, което твърди, че изпълнението е насочено срещу негов имот спрямо спора по специалния иск за защита на третото лице по чл.440 ГПК.
Искът по чл.440 ал.1 ГПК има за предмет установяване от трето по отношение на изпълнителния процес лице, че имуществото, върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Защитата на третото лице срещу предприетите действия на съдебния изпълнител се състои в това, че при уважаването на иска , насоченото срещу неговото имущество изпълнение ще бъде осуетено /прекратено/. За да бъде постигната тази цел е необходимо кредиторът да бъде обвързан от решението, с което се отричат правата на длъжника върху вещта, върху която е насочено изпълнението. Ето защо в чл.440 ал.2 ГПК е посочено изрично, че отрицателният установителен иск следва да бъде предявен от третото лице срещу кредитора и срещу длъжника. П. спрямо този спор може да бъде друг спор, само ако решението по него ще бъде задължително и за кредитора, предприел изпълнителните действия. Провеждането на ревандикационен иск от длъжника по изпълнителното производство против лицето, което твърди, че изпълнението е насочено срещу негово имущество не би било противопоставимо на кредитора, ответник по отрицателния установителен иск на две основания : първо защото той не участва като страна по другото дело и второ поради това, че правата, които притежава третото лице биха могли да бъдат противопоставими на длъжника, но не и на взискателя /например в хипотезата на 453 във вр. с чл.401 ГПК/ .
По изложените съображения решението по предявения ревандикационен иск по гр.д.№ 17432/2008г. на Софийския районен съд, 29 състав , до приключването на което е спряно настоящото дело, не се явявява преюдициално за спора по чл.440 ал.1 ГПК . Ето защо определенията за спиране на делото следва да се отменят и то да се върне на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд № 681 от 20.03.2013г. по ч. гр.д.№ 1021/2013г. и потвърденото с него определение на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, І-16 състав № 7949 от 14.05.2012г. за спиране на гражданско дело № 3431/2010г. на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: