О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
ГР. София,16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №130/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на здравеопазването /МЗ/ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №15048/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „Гл. специалист” в посочената дирекция, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ, поради съкращаване на щата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора: 1. От кой момент параметрите на спора се считат очертани и преклудира ли неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства? 2.Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила пропускът на първоинст. съд да извърши доклад по делото?
Сочи, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпросите:1. От кой момент се считат очертани параметрите на спора и настъпва абсолютна преклузия за ответника да изрази становище по иска, да го оспори, да представи писмени доказателства и да направи доказателствени искания, в случай, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото? 2. Какви са правомощията на въззивния съд при преценка за доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си, в случаите, когато в срока по чл.131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл.133 ГПК процесуални действия.
ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Не се спори, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Такъв, заедно с приложени доказателства е постъпил по делото преди първото по делото заседание. В това заседание, след като е изслушал становищата по иска на двете страни, първоинст. съд е отделил спорното от безспорното, произнесъл се по исканията за доказателства, направени в исковата молба и е оставил без уважение направените от ответника в просрочения отговор на исковата молба и в съдебно заседание доказателствени искания, като преклудирани на осн. чл.133 ГПК. В същото заседание първоинст. съд е обявил решението си, с което е уважил исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ и частично искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Въззивният съд, сезиран с жалби и на двете страни, се е произнесъл по доказателствените им искания, като е приел доказателствата на ищцата по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ и е оставил без уважение искането на ответника за приемане на доказателства, като преклудирано. Потвърдил е решението на първоинстанционният съд в осъдителната му част и е уважил изцяло / за пълния шестмесечен период/иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ.
В ТР №1/13 г. ОСГТК, на което се позовава касаторът, и в последвали го решение по чл.290 ГПК – напр. по гр.д. №1172/16 г. на трето г.о. и и по гр.д. №3441/15 г. на четвърто г.о. – е посочено, че с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. Когато в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия – не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно. В цитираната норма на чл. 133 ГПК е посочено само едно изключение и то е: ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Формулировката на основанието, което дава възможност да се правят възражения след изтичане на срока за отговор – наличие на „особени непредвидени обстоятелства“, съвпада с формулировката на основанието по чл. 64, ал. 1 ГПК за възстановяване на пропуснат от закона срок. Ответникът трябва да докаже наличието им, когато твърди, че не е представил отговора си в срок поради особени непредвидени обстоятелства. В случая такива твърдения не са изложени, както е констатирал въззивният съд.
Въззивният съд, видно от постановеното определение по доказателствата в с.з. от 1.03.16 г. и изложеното във въззивното решение, го е постановил в съответствие с тази задължителна практика. Не се установява противоречие на въззивното решение с р. по т.д. №1893/13 г. на второ т.о. и р. по т.д. №898/09 г. на първо т.о. на ВКС. Първоинстанционният съд в случая е дал възможност на неподалия отговор на исковата молба ответник да заяви становище по иска, по обстоятелствата, на които той се основава и по представените от ищеца доказателства. С оглед на разпределянето на доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението върху ответника – работодател и при преклудираната за последния възможност да възрази въз основа на известни му факти и сочи доказателства във връзка с възраженията си, искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е уважен и от двете инстанции.Уважени са и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
Наистина докладът на първоинстнционния съд не е пълен и част от него се съдържа в постановеното в първото съд. заседание протоколно решение. С това формално е допуснато процесуално нарушение, но то – с оглед на преклузията по чл.133 ГПК – не е съществено, защото спорът е решен при законосъобразно разпределяне на доказателствената тежест и установяване на фактите от значение за спора с допустимите и относими доказателства. В този смисъл е практиката на ВКС, обобщена в опр.по т.д. №1365/13 г. на първо т.о..
Затова не се установява основанието за допускане на обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Не се установяват и допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Поставените в контекста на това основание въпроси по смисъл и насока са застъпени в задължителната практика на ВКС. За преклузията, предмет на първия въпрос, важат цитираните по –горе разрешения на ТР №1/13 г. ОСГТК, т.4 и посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК, постановени след приемането му.
На втория въпрос отговор също е даден с практика по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №5316/14 г. на трето г.о. и по гр.д. №1741/15 г. на първо г.о. Там е посочено, че съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция. Според чл. 133 ГПК този срок изтича с подаването на отговора на исковата молба. Тази забрана не се отнася единствено до новите обстоятелства и новите доказателства, които не са били могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да ги посочи и представи по обективни причини или са нововъзникнали след подаване на жалбата или отговора на исковата молба. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. № 15048/15 г. от 22.03.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: