ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
София, 17.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6016 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. п. /АП/ П. в качеството на страна по чл.10 ал.1 ЗОДОВ и по насрещната касационна жалба на адвокат Я.Д. като процесуален представител на Е. К. Ц. от [населено място], със съдебен адрес в С., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 27.VІ.2014г. по в.гр.д. № 553/2014г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д. Е. Ц. е заел становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на АП. Претендира разноски.
АП и П. на РБ /П./ не са дали отговор по насрещната касационна жалба.
К. жалби са подадени в преклузивния срок и са допустими.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 27.VІ.2014г. П. е отменил решението на Старозагорския окръжен съд от 14.ІІІ.2014г. по гр.д. № 67/2013г. в осъдителната му част за разликата над 35000лв. до 58000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Е. Ц. срещу П. иск за присъждане на посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част за присъдените 35000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което по НОХД № 1208/2006г. по описа на ОС Ст.З. ищецът е оправдан.
В. съд е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за основателност на предявения иск, тъй като ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115 НК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с наказателната интервенция, съдът е взел предвид, че в период около пет и половина години /колкото е продължило наказателното производство, в т.ч. и поради многократни протести на органи на ответника против оправдателната присъда/ ищецът е бил принуден да живее в състояние на емоционален стрес и дискомфорт при съзнанието за невинност и обвинение за извършване на тежко престъпление, изключителен шок поради наличие на осъдителна присъда, съсипано семейство, провалена социална реализация, последвала социална изолация, липса на средства за издръжка и принуждаване на близките да търпят отграничения в този смисъл, за да го подкрепят, чувства за вина за смъртта на баща му, преустановени връзки със съпругата и дъщерята, които го считали за убиец; до привличането му в качеството на обвиняем ищецът имал нормален и спокоен живот, не се е изправял пред правоохранителните органи, бил е интегриран в обществото и се е ползвал с уважение в социалния си кръг. Прието е, че липсват доказателства поради наказателното производство ищецът да е бил освободен от работа, да е принуден да търпи съответни ограничения /през цялото време мярката му за неотклонение е била „подписка”/, да се е отразило на дейността му като търговец и на здравословното му състояние.
В изложението на А.п. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – т.ІІ от ППВС № 4/1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК и т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК. От приетото за установено като доказателствен материал не можел да се направи извода, до който съдът достигнал, че твърдените неимуществени вреди са с интензитет, надвишаващ обичайните последици, търпени като последица от незаконното обвинение, както и че са пряка последица от увреждането. Липсвали мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано по касационната жалба на АП.
Касационното обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда /но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства/, и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съобразно диспозитивното начало в гражданския процес въпросите трябва да са посочени от касатора. К. съд няма правомощие да ги извежда служебно от твърденията на касатора в изложението и в касационната му жалба. Непосочването на въпросите е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението, в т.ч. и допълнителното такова, както и в касационната жалба на АП, не са формулирани въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Краткото релевирано в тези документи изявление по съществото си представлява оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение и за необоснованост на съдебния акт, т.е. то е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато. При липсата на основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, касационно обжалване по жалбата на АП не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Е. К. Ц. следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на Ц. не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция във връзка с жалбата на АП.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 394 от 27.VІ.2014г. по гр.д № 553/2014г. в осъдителната му част по касационната жалба на А. П. П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба Е. К. Ц. от [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 394 от 27.VІ.2014г. по гр.д № 553/2014г. в отхвърлителната му част.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: