4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 524
С., 19.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 280/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 247 от 11.12.2009 г. по т.д.№ 435/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение от 22.05.2009 г. по т./гр./д.№ 15/2008 г. на Шуменския окръжен съд и е уважен предявения от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 13 159.80 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 26.02.2008 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по значими за делото правни въпроси на процесуалното право, свързани с допустимостта на изменението на иска пред въззивната инстанция, позоваване на експертиза, която не е депозирала заключението си в срок, както и по въпроса различна ли е правосубектността на едноличния търговец от тази на физическото лице, по отношение на които въпроси счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Позовава се на ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.9; ППВС № 1/85 г. и Решение № 478/1994 г. по гр.д.№ 1399/93 г., V г.о. на ВС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за основателен предявения по чл.327 ТЗ иск, с обжалваното решение е прието, че процесната стока е доставена на ответника от “ [фирма] по фактура № 1270/20.12.2006 г. Въз основа на вписаното с регистърно решение от 22.12.2006 г. на СГС, ФО прехвърляне на предприятието на ЕТ на ищеца [фирма] по реда на чл.15 ТЗ, както и на извършеното от последния осчететоводяване на вземането на праводателя му, за което преиздал от свое име фактура под същия номер, съдът приел за доказано възникналото задължение на ответника за цената на процесната стока, като я присъдил в полза на правоприемника на доставчика поради недоказаност на насрещно вземане на ответника към едноличния търговец, с което релевирал евентуално възражение за прихващане. Изложени са съображения, че със сумите по издадените РКО ответникът заплатил на съответните дати стокови доставки, извършени от [фирма], като в никоя от тях не е посочено, че се касае до авансово плащане, въз основа на което е заключено, че същите не доказват съществуването на насрещно вземане на ответника за предоставени без правно основание суми на праводателя на ищеца. Отделно от това е посочено, че не се касае до насрещно вземане, доколкото в РКО било посочено, че сумите са получени от Слави Д. като физическо лице, а не в качеството му на едноличен търговец.
Върховният касационен съд, състав на II т.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените по-горе въпроси не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая пред въззивния съд не е правено и допускано изменение на иска и твърдяното противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не е налице. В конкретния случай, за да обоснове материалноправната си легитимация по иска, ищецът се позовал пред въззивната инстанция на частното правоприемство между неговото предприятие и това на доставчика на процесната стока, настъпило по силата на чл.15 ТЗ. За разлика от недопустимото според ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС изменение на иска пред въззивната инстанция, поясняването или допълването на първоначалната искова молба, с които се уточняват или въвеждат нови твърдения по вече въведените с нея обстоятелства, чрез които се отстранява нередовността й, какъвто впрочем е и разглеждания случай, е не само допустимо във всяка от инстанциите по същество, но е и задължително с оглед императивните изисквания на чл.127 ГПК, аналогичен на чл.98 от отменения Граждански процесуален кодекс за постановяване на допустим съдебен акт.
Формулираният от касатора въпрос относно правосубектността на едноличния търговец е безспорно значим за изхода на делото. Едноличният търговец е особен субект на правото. С регистрацията на дадено физическо лице като ЕТ, за него освен правото да придобива граждански права и задължения, възниква и възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Със своето имущество той отговаря неограничено както по задълженията, придобити в качеството му на ФЛ, така и по задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност. След като решаващите мотиви по възражението за прихващане са обосновани с недоказаността на твърдението за недължимо платени на едноличния търговец суми, а не единствено с различната му правосубектност от тази на ФЛ, то този въпрос няма самостоятелно, обуславящо изхода на спора значение и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на решението до касация.
Неоснователно е и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото е обосновано с позоваването от въззивния съд на експертно заключение, което не е депозирано в срока по чл.199 ГПК. Така наведените доводи следва да се третират като основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не могат да служат и като основания за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл. 280, ал. 1 ГПК, който текст не препраща към чл. 281, т. 3 ГПК.
Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация е достатъчно само по себе си да се откаже такъв, поради което не следва да се обсъждат сочените допълнителни предпоставки за това по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 11.12.2009 г. по т.д.№ 435/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: