ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
София, 23. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 482 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 29.01.2009 г. по ч.гр.д. № 3570/2008, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 27.10.2008 г. по гр.д. № 572/2008 за прекратяване на производството по предявения установителен иск за собственост.
Недоволен от определението е касаторкът К. Х. Афузов, извършващ търговия под фирмата “Е” Е. , П. , представляван от адв. М от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за процесуалната легитимация на ищеца по установителен иск за собственост, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата З. “Г”, с. Б., Пловдивска област, представляван от адв. П от ПАК, я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че процесните тютюносушилни не са недвижими вещи, както претендира ищецът.
Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск за собственост на стопанска сграда – навес в стопанския двор на прекратеното ТКЗС, представляващ тютюносушилня с 12 сушилни камери, достъпът до който се препятства от ответниците. От събраните доказателства обаче се установява, че при разпределянето на имуществото на ТКЗС ищецът е получил движими вещи – 12 бр. тютюносушилни и навес, сглобен за обслужването им, т.е. движими вещи. Права върху недвижим имот ищецът не е придобил, а и като е ограничен достъпа на ищеца до претендираните вещи, той има на разположение осъдителен иск.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалвания акт. Той не е решен противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но се разрешава противоречиво от съдилищата.
В нарушение на закона въззивният съд е приел, че когато разполага с осъдителен иск, невладеещият собственик няма интерес от установителен иск. Когато не желае да получи владението на своята вещ, собственикът има интерес от установителния иск, за да прекъсне придобвината давност, която тече за ответника. Отделно стои въпросът, че с оспорването на предявения установителен иск възниква правния интерес на ищеца, дори преди това той да не е съществувал (ответниците са оспорили иска в първото заседание по делото). Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че процесуалната легитимация на ищеца произтича от истинността на изложените факти и основателността на правните му доводи. От това произтича материалноправната легитимация и по този въпрос съдът трябва да се произнесе по съществото на делото с решение, което да обвърже страните със сила на пресъдено нещо.
Процесуалната легитимация на ищеца произтича от неговите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и от претендираното в нейния петитум субективно материално право. В исковата молба ищецът твърди, че са настъпили определени факти, от които произтича претендираното от него право на собственост върху недвижим имот. Това е субективно материално право, което се оспорва от ответниците. В решението по съществото на делото съдът може да се произнесе, настъпили ли са твърдените факти и произтича ли от тях претендираното право.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 29.01.2009 г. по ч.гр.д. № 3570/2008.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд от 29.01.2009 г. по ч.гр.д. № 3570/2008.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за постановяване на решение по предявения установителен иск за собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.