О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 24 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1111 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 09.07.2012г., постановено по гр.д.№1613/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.03.2012г., постановено по гр.д.№17894/2011г. на Пловдивски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на издръжка от бащата К. Б. Т. на децата Б. и Б. над присъдените размери съответно от 150лв. и 200лв. до претендираните размери от по 1000лв. месечно.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. Б. Т., чрез процесуалния си представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което са отхвърлени исковете, предявени от А. Б. Т. като майка и законен представител на родените от брака на страните деца Б. и Б., срещу бащата К. Б. Т., над присъдените размери съответно от 150лв. и 200лв. до претендираните размери от по 1000лв. месечно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът А. Т. поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива съдебна практика, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2012г., постановено по гр.д.№1613/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: