О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 26.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 532 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на С. Д. Л. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. К., против определение № 318 от 9.07.2012 год. по гр. д. № 851/2011 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на предходното определение от 29.02.2012 год. по същото дело с присъждане на разноските за касационната инстанция.
Жалбоподателят счита, че не е пропуснал срока по чл. 248,ал. 1 ГПК, тъй като същият е започнал да тече от узнаването на определението, поради което и молбата за допълването му е в срок. Иска отмяна на обжалваното определение и вместо това му бъдат присъдени направените и претендирани разноски.
Ответникът по частната жалба ОУ „Н. В.” – [населено място], чрез адв. М. М., оспорва същата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение, с която е оставена без разглеждане молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за допълване на предходното определение, с което ВКС, ІV г. о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в една част – по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ, а в другата е оставил без разглеждане касационната жалба, предходният състав на ВКС е приел, че това определение е влязло в сила на 9.04.2012 год., като необжалвано от касатора, а подадената молба за допълването му е подадена на 16.05.2012 год. , т. е. след изтичане на предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
Изводът за пропускане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК се споделя и от настоящият състав, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Предходното определение на ІV г. о. на ВКС – по чл. 288 ГПК, в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в едната му част, не подлежи на обжалване, поради което и от датата на постановяването му – 29.02.2012 год. тече срокът за допълването му по реда на чл. 248 ГПК.
В останалата му част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на касатора, то подлежи на обжалване с частна жалба от последният, а ответникът по нея няма правен интерес от обжалване. Поради това и срокът за искането му за допълване или изменение в частта за разноските за него ще тече от същата дата на постановяване на определението, тъй като за него не е налице срок за обжалване, поради което и същият е изтекъл преди подаване на молбата на 16.05.2012 год. В този смисъл е и изводът на предходният състав, макар и в приета по-благоприятна за молителя хипотеза, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди, тъй като крайният извод за просрочие на молбата съвпада. Поддържаният от жалбоподателя довод за начало за срока за подаване на искане по чл. 248 ГПК да се счита този на узнаването на съдебния акт не намира опора в закона.
Водим от горното ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 318 от 9.07.2012 год. по гр. д. № 851/2011 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на С. Д. Л. от [населено място] за допълване на определение № 254 от 29.02.2012 год. по същото дело с присъждане на разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.