3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
София 27.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №3676/2015 г.
Производството е образувано по частна жалба на Е. Х. Г. и К. С. А., двамата от [населено място], срещу определение №88 от 25.03.2015 г. по гр. дело №9/2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение №7135 от 24.10.2013 г. по гр. дело №9084/2011 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявеният от С. Н. Д. срещу Н. Д. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ сутеренен етаж с площ от 72 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, малко антре, тоалетна с баня и килер, находящ се в сграда построена в поземлен имот № 2, кв.132, местност „Центъра-Зона-Б-3-4”, цялото от 282 кв.м., находящо се на @@6@ [населено място]. Прието е, че Е. Х. Г. и К. С. А. не са страни по обжалваното решение. Те са конституирани като ответници по делото, но не по иска за собственост, а по облигационните искове с правно основание чл. 26, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС. Исковете са били предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл. 210 ГПК, но срещу различни лица. Всеки от обективно съединените искове има за предмет различно спорно право, следователно силата на пресъдено нещо по уважения иск за собственост срещу Д. Н. Д., починал в течение на процеса и заместен от наследника по закон Н. Д. Д., не се разпростира върху страните по другите искове. Наличието на частно правоприемство между Д. Н. Д. и касаторите също не обуславя тяхната обвързаност от решението, защото правоприемството е настъпило преди предявяването на иска – чл.298, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че имат правен интерес да обжалват въззивното решение, макар и да не са страни по установителния иск за собственост, защото това решение може да доведе до прякото засягане на техните права и законни интереси като собственици на процесния имот въз основа на нотариален акт №107, том I, рег. №1966, дело №96 от 2005 г.
Ответникът по частната жалба С. Н. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Ответникът по частната жалба Н. Д. Д., [населено място], не е заявил становище.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че Е. Х. Г. и К. С. А. не са легитимирани да обжалват въззивното решение. Те не са страни във въззивното производство пред Софийския градски съд в частта, с която е уважен предявеният от С. Н. Д. срещу Н. Д. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място]. След като не са страни в производството по този иск и силата на пресъдено нещо на решението не се разпростира върху тях, то те нямат правен интерес да обжалват същото решение.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба С. Н. Д. не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №88 от 25.03.2015 год. по гр. дело №9/2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.