5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 294/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.София, 30.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 294/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.С. от АК-Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-209/21.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1895/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския районен съд № 1316/03.09.2011 год. по гр.дело № 2928/2011 год. в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.240 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати на П. М. Лиркова от [населено място] сумата 21 460 лева, представляваща невъзстановена сума по договор за паричен заем от 01.10.2008 год. ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 3 250 лева върху посочената главница за периода от 31.10.2008 год. до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, тълкувал е погрешно съдържанието на представения запис на заповед от 01.10.2008 год., приемайки, че има характер на разписка за получена сума. Това е довело до погрешни крайни изводи на съда досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, по които е налице противоречива практика на съдилищата и са решени в противоречие с установената практика на ВКС. Обобщени поставените въпроси се свеждат до следното: Налице ли е валидно сключен договор за заем при липса на доказателства за предаването на сумата и може ли записът за заповед да се третира като „разписка”, удостоверяваща получаването от подписалия на посочената като парично задължение сума по договор за заем. Позовава се на приложените към касационната жалба четири броя съдебни решения на различни състави на ВКС, както и на влязло в сила решение на Великотърновския апелативен съд по гр.дело № 633/2006 год.
Ответникът по касационната жалба П. М. Лиркова от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Б.Д. от АК-Б. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на съдебни разноски в касационното производство-дължимото адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.240 ЗЗД. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за заем. Прието е също, че независимо от факта, че подписания от ответника запис на заповед с дата 01.10.2008 год. не съдържа необходимите реквизити на менителничен документ, същият има характер на разписка, удостоверяваща получаването на сумата 21 460 лева, която издателят се е задължил да възстанови на 31.10.2008 год. на ищцата за погасяване на задължението към нея. При тези фактически данни, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил поетото задължение, на основание чл.240 ЗЗД с потвърденото първоинстанционно решение е осъден да възстанови получената в заем сума-предмет на иска.
При тези фактически данни по поставените от касатора-ответник материалноправни въпроси относно връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи. По отношение поддържаното становище, че макар и абстрактна сделка записът на заповед е издаден за обезпечаване на едно каузално правоотношение, съдът е разгледал и обсъдил доводите на ищцата относно наличието на сключен договор за заем с ответника във връзка с посочената в записа на заповед сума-предмет на иска по чл.240 ЗЗД. В случая, обаче, позоваването на записа на заповед има отношение към доказването, а не към основанието на иска – т.е. касае се за доказателствен, а не за юридически факт, който е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото. В тази връзка, изхождайки от съдържанието на представения запис на заповед, съдът е приел, че същият има характеристика на разписка за получаване от ответника на описаната в документа сума, с което се свързва и поетото задължение за връщането й, с оглед погасяване на задължението му към ищцата.
В константната съдебна практика на ВКС се приема, че когато нередовният менителничен документ съдържа елементите на действителен договор за заем е приложима конверсия на недействителният откъм формата си менителничен ефект в действителен облигационен договор по чл.240 ЗЗД, като фактът на получаването на сумата подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В този смисъл е и решение № 52/22.05.2009 год. по т.дело № 695/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира или не дадено доказателство. Извършената преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка неудачно е позоваването в касационната жалба на противоречие в съдебната практика, тъй като твърдяното различие с цитираните и приложени съдебни актове се дължи на различните факти, установени по всяко едно от делата, а не на неправилно приложение на материалния закон. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, това са въпроси, касаещи правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. При този изход на спора, тъй като на ищцата-ответник по касация е била предоставена правна помощ на основание чл.95 ГПК заплащането на възнаграждението на назначения служебен защитник адвокат Б. Д. от АК-Б. се извършва от НБПП съгласно чл.37-39 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-209/21.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1895/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: