О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври 2011 г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 436/11 г.по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. В. и С. Ч. В. чрез техния пълномощник адв. Ст. С. против определение № 292 от 16.08.2011 г. по гр.д. № 213/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е върната подадената от И. В. и С. В. касационна жалба вх. № 106 от 05.01.2011 г. срещу решение № 288 от 26.11.2010 г. на Ловешкия окръжен съд и е прекратено производството пред касационната инстанция. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон и не кореспондира с практиката на ВКС относно приложимостта на критерия по чл. 280, ал.2 ГПК за касационно обжалване на въззивните решение, постановени по искове за защита на вещни права върху недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено по няколко обективно съединени иска с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, всеки от които е с цена под 5000 лв., поради което съгласно чл. 280, ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението от ДВ бр. 100/2010 г. са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК не само завишава минималния имуществен праг за допустимост на касационното обжалване от 1000 лв. на 5000 лв., но и еднозначно определя цената на иска като критерий за обжалваемост на въззивните решения, с което окончателно се преодолява съществуващото дотогава колебание в съдебната практика при тълкуването на употребеното в предходната редакция понятие ”обжалваем интерес”. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, размерът на цената на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е равен на тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Поради това обстоятелството, че след завеждане на делото е изминал период, през който както данъчната, така и пазарната оценка на имота са били значително завишени, не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 292 от 16.08.2011 г. по гр.д. № 213/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: