4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1057/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
гр.София, 06.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1057/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на малолетната В. В. Д. от [населено място], представлявана от законния й представител С. Иванова Й.-нейна майка, чрез пълномощника адвокат П.П. от АК-Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 293/08.07.2011 год. по в.гр.дело № 252/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 18/06.01.2011 год. по гр.дело № 2431/2009 год. в отхвърлителната му част, въззивният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ за разликата над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като е осъдил ответницата-законна наследница на починалия при ПТП на 07.10.2006 год. делинквент да заплати на застрахователя сумата 5 728 лева – изплатено от него обезщетение за имуществени вреди и 4 976 лева – изплатено обезщетение за неимуществени вреди причинени от наследодателя й В. Д. К. на трети лица в резултат на катастрофата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие на събраните доказателства и нормите на Закона за наследството въззивният съд е приел, че приемането на наследството по опис от наследницата на починалия делинквент е станало след изтичането на предвидения от закона тримесечен срок, като в съставения протокол за опис не е посочено цялото имущество на наследодателя, което лишава наследника от правото му да отговаря само до размера на приетото наследство.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че въззивното решение съдържа произнасяне по редица процесуални и материалноправни въпроси свързани с точното приложение на закона и от значение за развитието на правото, по които липсва съдебна практика, а именно: 1. Кой носи доказателствената тежест да установи твърдяния от застрахователя факт, че съществува наследствено имущество, което не е включено в протокола за опис на приетото наследство и 2. Дали малолетната наследница приела наследството по опис може да иска след изтичане на законния срок допълнително включване в описа на вещи, за съществуването на които е узнала впоследствие или губи изгодите свързани с приемането на наследството по опис.
Ответникът по касационната жалба [фирма], С. изразява становище, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Излага доводи, че постановеното въззивно решение е в съответствие с постоянната съдебна практика по въпроса за императивния характер на тримесечния срок по чл.61, ал.1 ЗН за приемане на наследство по опис, пропускането на който води до погасяване правото на наследника.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд е предявен регресен иск от застраховател срещу малолетната наследница на делинквента за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на наследодателя, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закона норма. В хода на първоинстанционното производство се е развило производство по чл.61 във вр. с чл.49, ал.1 ЗН пред Хасковския районен съд и приемайки, че малолетната наследница е приела по опис наследството на починалия си баща, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.61, ал.2 и чл.60, ал.2 ЗН и е уважил предявения иск само до размера на полученото от ответницата наследство, като го е отхвърлил за разликата до предявения размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Изложени са съображения, че ответницата не е изгубила изгодите по смисъла на чл.64 ЗН, свързани с приемането на наследството по опис, тъй като се касае за малолетна наследница, по отношение на която съществува законово изискване да приеме наследството само по опис – чл.61, ал.2 ЗН и по отношение на нея не важи срокът предвиден в ал.1 на същия текст. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с оплакване, че в съставения опис не е включено цялото имущество на наследодателя – в случая това е притежавания от него автомобил „Фиат Дукато”, с който е причинено процесното ПТП на 07.10.2006 год. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил изцяло регресния иск в предявения му размер. Направен е решаващия извод, че тъй като не е спазен предвидения в чл.61, ал.1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис и в представения по делото опис не са включени всички наследствени вещи на наследодателя, ответницата губи правото по чл.60, ал.2 ЗН да отговаря до размера на полученото наследство.
Въззивното решение съдържа произнасяне по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос – намира ли приложение установения в чл.61, ал.1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал.2 на чл.61 ЗН.
По така поставения правен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК. Така например, в решение по чл.290 ГПК № 187/20.04.2011 год. по гр.дело № 1780/2009 год. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис. Пропускането на тримесечния срок по чл.61, ал.1 ЗН не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството, тъй като не може една защитна правна норма да води до отнемане наследствените права на защитените лица. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие на цитираната съдебна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав, изхождайки от изложението в касационната жалба, квалифицира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/ и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 293/08.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 252/2011 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 214,08 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/