3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
гр. София, 07.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 260 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1912/06.12.2010г. по ч. гр. дело № 1728/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав, с което е обезсилено определение от 04.08.2010г. по ч. гр. дело № 8974/2010г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.26, ал. 2 ЗЗД, предявим от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], област Б., [община] в едномесечен срок за обявяване нищожността на анекс № 1/23.06.2009г. към договор за наем от 20.09.2007г., чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 35/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Несебър, както и издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 12.08.2010г., и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Бургас.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и моли същото да бъде отменено. Релевира доводи, че съдът неправилно е приел наличието на специалната хипотеза на чл. 390, ал. 4 ГПК поради факта, че последното предприето от взискателя изпълнително действие касае изнасянето на публична продан на недвижим имот – собственост на [фирма], находящ се в [населено място]. Според частния жалбоподател не е взет предвид факта, че спирането на изпълнението по изп. дело № 35/2010г. на ДСИ – РС Несебър е първоначално образувано от ЧСИ У. Д. с рег. № 858 и район на действие СГС, по което от ЧСИ са предприети изпълнителни действия и са наложени запори по банковите сметки на [фирма]. Допускането на касационно обжалване се обосновава с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „къде е мястото на изпълнението в случай на удовлетворяване на взискателя от постъпили по банковите сметки на длъжника парични средства”.
Ответникът [фирма], [населено място], област Б., [община] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да обезсили определението на СГС за допускане на обезпечение по бъдещ иск и изпрати делото по компетентност на ОС Бургас, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 390, ал. 4 ГПК, съгласно която молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението следва да се подаде и разгледа от родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Като е констатирал, че изпълнителното дело е по описа на държавен съдебен изпълнител с район на действие РС Несебър и за удовлетворяване на взискателя е насрочена публична продан на сграда, находяща се в [населено място], решаващият съдебен състав е направил извод, че компетентен да разгледа подадената молба за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението с място на изпълнение [населено място] е Окръжен съд Бургас, а не Софийски градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая релевантният въпрос е процесуалноправен и е свързан с определянето на родово компетентния съд по молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението. Частният жалбоподател не е изложил и обосновал основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като по значимия за делото правен въпрос не е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на посочената правна норма.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното определение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение/определение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Доказателствената тежест за установяване наличието на противоречива съдебна практика е на частния жалбоподател, но в настоящия случай доказателства в тази насока не са представени.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 390, ал. 4 ГПК е точна и ясна, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Място на изпълнението по смисъла на чл. 290, ал. 4 ГПК е мястото, където се извършват изпълнителните действия по съответното изпълнително дело, чието спиране се иска като обезпечителна мярка по бъдещия иск.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1912 от 06.12.2010г. по ч. гр. дело № 1728/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: